«След полунощ»

Лондон, 1820 година

Мъжът бродеше през забулените в мъгла улици в търсене на плячка. Стъпките му по паважа бяха само шепот, развяващото се палто се плъзгаше от сянка към сянка. Макар че на минаване привличаше жадните погледи на главорези, улични крадци и евтини проститутки, дебнещи в тъмните входове, той не им обръщаше внимание. За него нощта не криеше ужаси. Или поне не такива, които идваха от живите.

В последно време мракът беше станал любимото му време от деня — и същевременно най-големият му враг. Часове, за които копнееше и от които се стремеше да избяга. Когато вятърът нахлу в тясната уличка и довя мъгла и облаци, той вдигна лице към луната. Сетивата му се разкъсваха от жажда за светлина. Но дори под мътно-сребърните лъчи не можеше да се освободи от жаждата за кръв, завладяла душата му. Може би вече беше късно. Може би вече се бе превърнал в един от онези, които гонеше. В хищник без милост и разкаяние.

И тогава го чу — тих женски смях, последван от мърморене на мъж, дрезгаво и заклинателно. Той се оттегли в сянката, мушна ръка под палтото си и зачака плячката да се приближи.

Мъжът вероятно беше някой от младите светски лъвове, опиянен от победата си в игралните салони на Ковънт Гардън или от постиженията си в един от многото вертепи в квартала. Бобровата шапка беше нахлупена накриво върху модната му фризура. Жената, която висеше на ръката му, изглеждаше съвсем млада. Елегантната, но овехтялата рокля и начервените бузи издаваха, че е една от многото проститутки, които се мотаеха пред вертепите и игралните салони с надеждата да си намерят покровител за повече от една нощ.

Мъжът очевидно беше пиян. Запя някаква модна песничка и завъртя жената в пародия на валс, после я притисна към най-близкия стълб. В пронизителното й кискане зазвучаха отчаяние и упоритост. Негодникът мушна ръка в корсажа и започна да мачка гърдите й. После нави гъстата тъмнокестенява коса на другата си ръка и дръпна главата й назад, за да разголи тънката, нежно извита шия под лунната светлина.

При вида на женската шия — толкова крехка, толкова грациозна и лесно ранима — във вътрешността му лумна неестествен глад.

Той излезе от сянката и пристъпи към мъжа. Сграбчи го за рамото и го завъртя. Момичето видя дивия блясък в очите му и красивото лице се сгърчи от страх. Проститутката направи няколко крачки назад и се отпусна на колене, като придържаше с две ръце разкъсаното си деколте.