«Синеокият варварин»

3392

Описание

В търсенето на истинска нежна любов, Шанел Ли-Сан-Тер бяга от похотливите аванси на синеокия варварин, избран за неин другар в живота, объркана и уплашена от трескавите копнежи, които грубоватият красавец пробужда в невинната й душа.



1 страница из 215
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.
Джоана ЛиндзиСинеокият варварин Глава 1

Шанел Ли-Сан-Тер така се стовари по гръб върху омекотения под на залата за тренировки, че за момент дъхът й секна. Точка за Корт. Беше казала на андроида да не я жали и той очевидно бе приел думите й буквално.

— Защо позволяваш да се отнася така към теб?

Шанел издиша и въздухът от дробовете й почти изсвистя. Джад Се Моер я ядосваше; двамата бяха прекарали заедно последните девет месеца в Откриване на света. Когато импулсивно бе поканила неколцина от своите нови приятели у дома за цялата ваканция, не бе предполагала, че някое от момчетата ще приеме.

Както повечето дипломанти от нейния клас, с изключение на нея самата, Джад беше само на осемнайсет. При това и нисък, почти колкото дарашците — слуги на родната й планета Шака’ан. Имаше съвсем момчешки вид. Когато брат й Далден навърши осемнайсет, вече приличаше на истински мъж. Вероятно русоляво кестенявите коси на Джад, сивите очи и обичайното му пламенно изражение, както и нетактичните забележки, като тази отпреди минута, й пречеха да види в него нещо друго, освен хлапак.

Шанел седна и преметна златната си плитка върху рамото. После впи присвитите си кехлибарени очи в кистранеца.

— Господин Се Моер… за мен Корт е почти като член на семейството.

Не беше трудно да разбере, че я бе ядосал. Тези големи бадемовидни очи го смущаваха, когато се присвиеха така. А и ръстът й… Беше висока почти колкото него, а Джад със своите метър и седемдесет и пет надминаваше средната за кистранците височина. Шанел обаче бе само по майчина линия кистранка. Баща й бе шака’анец, а всички знаеха, че това бе кастата на воините.

Последното желание на Джад беше да предизвиква недоволството й. На студентите им беше забранено да правят секс помежду си. И това го бе подлудявало — да бъде в един клас с Шанел, а да не може да я докосне. Сега продължаваше да го подлудява, тъй като тя категорично му отказваше. Но той беше упорит. Шанел несъмнено бе най-красивата жена, която бе виждал.

Така и не разбра кое точно бе предизвикало гнева й, тъй като понятието „семейство“ му бе чуждо. Не знаеше какво значи да имаш майка и баща. Бе учил за подобни неща в часовете, когато ги запознаваха с онова, което биха могли да видят на други планети. На Кистран децата се раждаха в изкуствени утроби и се отглеждаха в Центрове. На Шакаан — по най-варварския начин, от жени.

Комментарии к книге «Синеокият варварин», Джоанна Линдсей

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!