Торн се роди със сипването на зората на 26 декември 1865 година. Майка му беше сама в студения дъждовен ден. Преди няколко месеца, след като почувства, че е бременна, тя беше напуснала работа. Катрин Маршъл избяга от този дом, в който научи толкова много за любовта и живота. Имаше ред причини за това, и сега, загледана в новородения си син, тя беше сигурна, че е постъпила правилно.
Беше страдала много, но умееше да владее чувствата си. Отпусна се, притисна детето до себе си и въздъхна. В Сийл Харбър беше отишла, за да потърси подслон, а вместо това попадна във хаоса на бурни чувства, които стопиха увереността й и сега тя нямаше представа накъде да поеме.
Мислите й я върнаха към майка й и към баща й, когото тя не познаваше. Очите й се напълниха със сълзи. И Торн, също като нея, щеше да израсне, без да види баща си. Полусемейство, помисли си тя. Защо? И нейният живот, и този на детето й можеха да бъдат толкова по-различни, само ако…
Нахлулите спомени накараха сърцето й да забие по-силно.
(обратно)Първа главамарт, 1864 година
Домът на семейство Камерън беше на брега на Атлантическия океан. Силният морски бриз носеше мириса на многобройни приливи и отливи. Там, където се показваше под сняг, пясъкът бе ситен и искрящ. Къщата проблясваше на слънцето и се извисяваше върху канарата, високо над плажа. Беше бяла, двуетажна къща. Големите й прозорци бяха обърнати към океана, а мястото наоколо изглеждаше много добре поддържано.
Кати държеше в ръка писмото от госпожа Даниълс, с което я препоръчваха на господарката. Беше похарчила малко пари. Всъщност беше заплатила билета си за влака и храната за из път, докато за себе си не бе купила нищо. Преди да влезе в къщата, тя поспря за миг и се помоли с надеждата, че господарката ще я хареса и ще й предложи работа. Беше нервна и напрегната, но молитвата й помогна да се овладее. Тя остана няколко минути неподвижна, загледана в къщата, докато усети как я залива усещането за уют и топлина. Тук живееше истинско семейство и Кати имаше чувството, че се е озовала в света на мечтите си.
Голямата порта се отвори и я изтръгна от този нереален свят. Жена на средна възраст, очевидно слугиня, я покани да влезе.
Комментарии к книге «Катрин», Карол Франц
Всего 0 комментариев