«Скандал и още нещо»

Англия, 1808 година

Срещнаха се призори. Просеката беше тясна, точно встрани от горската пътека, но въпреки това мястото бе доста известно. Един стар камък, наполовина затънал в храсталаци, бележеше мястото на незнайно каква древна битка. Сега беше по-известен като Камъка на дуелите.

Тук със сигурност се бяха провели поне седем дуела; носеха се слухове за много повече. Разбира се, в Южна Англия имаше други подобни места, на които мъжете можеха да уредят разногласията си, но никое не беше толкова прочуто. Дори от далечен Лондон в Кент идваха мъже, за да отмъстят за поруганата си чест.

Като момчета Себастиян Таунзенд и неговият най-добър приятел Джайлс бяха изследвали това място, запленени от историите за чест и кръвопролития. Те бяха съседи — именията на бащите им граничеха. Камъка на дуелите се намираше в гората на север от домовете им.

Джайлс съвсем естествено го посочи като място за срещата им, секунди след като Себастиян му каза: „Боже Господи, нима си се оженил за курва?“

Джайлс го беше ударил, и правилно: Себастиян не биваше да е толкова безочливо груб. Единственото му оправдание беше, че е изпаднал в шок. Та нали току-що беше открил, че неволно е спал със съпругата на най-добрия си приятел.

Откъде, по дяволите, би могъл да знае? Жената не биваше да се появява на онова соаре в Лондон сама. Не биваше да му се представя само с малкото си име — Жюлиет — и да го оставя с впечатлението, че не е обвързана. Но Жюлиет беше отишла много по-далеч. Беше флиртувала бурно с него, намеквайки му, че е редно да се срещнат на някое по-усамотено местенце, за да се опознаят по-добре. Тогава Себастиян остана много доволен. Тя бе фантастична: ново лице, изтънчена светска дама, която беше наясно какво иска и не се свенеше да го признае. С удоволствие бе удовлетворил желанието й. По нищо в действията й не личеше, че е почтено омъжена.

Този прибързан брак се беше оказал необмислен ход от страна на Джайлс. Колко нетипично за него! Той си имаше годеница, прекрасна английска наследница на име Елинор Ландор. По тази причина се колебаел да съобщи новината на баща си и държал младата си невеста в Лондон, докато намери приемлив начин, по който да обясни как така се е оказал женен за нея. Не е било редно Жюлиет да отива на онова соаре сама, без съпруга си.