«Преди да те срещна»

Хелън Девърней лежеше върху купчина сатенени възглавници и с удоволствие наблюдаваше загорялото мускулесто тяло на Стивън Дейвид Елиът Уестморланд, граф Лангфорд, барон Елингууд, пети виконт Харгроув, виконт Ашбърн, докато той обличаше ризата с жабо, която беше захвърлил в долния край на леглото предната нощ.

— Все още ли е в сила уговорката ни да отидем на театър идната седмица?

Стивън изненадано я изгледа и отвърна:

— Разбира се. — Обърна се към огледалото над камината и се зае да оправя бялото копринено шалче около врата си. — Защо изобщо питаш?

— Защото следващата седмица се открива Сезонът и Моника Фицуеъринг пристига в града. Научих новината от шивачката си, а знаеш, че и тя ходи при нея.

— И? — Продължаваше да гледа отражението й в огледалото, без изражението на лицето му да се променя.

Хелън се извърна, въздъхна и искрено отвърна:

— И… според слуховете ти най-сетне ще вземеш решение да поискаш ръката й — нещо, което тя и баща й така нетърпеливо очакват от три години насам.

— Значи така говорят хората? — Въпросът прозвуча безстрастно, но Стивън едва забележимо повдигна вежди — жест, с който красноречиво изрази недоволството си от факта, че Хелън проявява любопитство към неща, които изобщо не я засягат.

Тя безпогрешно долови укора, както и криещото се в него предупреждение, но въпреки това реши да се възползва от случая — страстната й връзка със Стивън, започнала преди няколко години, и отношенията между двамата се отличаваха със забележителна откритост.

— Много пъти съм чувала, че се готвиш да направиш предложение за женитба на една или друга амбициозна млада дама — спокойно отбеляза тя, — но досега не съм те питала дали е вярно или не.