Затвори очи, за да не вижда враждебните лица на англичаните, и мрачните физиономии на шотландските си роднини, и прозря жестоката истина — именно импулсивността и безразсъдството, най-големите й недостатъци, я бяха довели до този ужасен край. Тези две качества заедно с отчаяното желание да се хареса на баща си и да го накара да я заобича поне колкото доведените му синове, бяха довели до нещастието й.
Когато беше на петнайсет, тези неща я бяха накарали да си отмъсти на лукавия си злобен брат по начин, който й изглеждаше съвсем почтен и благороден — тя надяна тайно доспехите на рода Мерик, след което пришпори коня си срещу него на арената. Всичко си беше съвсем честно, обаче баща й, изглежда, не мислеше така. Той я напердаши здраво още там, на полето на честта, но за нея остана малкото удовлетворение, че е успяла да събори от коня доведения си брат в открита схватка.
Предишната година тези качества на характера й я накараха да се държи така, че лорд Болдър оттегли молбата си за ръката й, разрушавайки по този начин отдавна лелеяната мечта на баща й за сливане на двата рода. Тези неща на свой ред доведоха до изпращането й в абатството в Белкърк, където преди седем седмици се превърна в лесна плячка за мародерите на Черния вълк.
И сега заради всичко това беше принудена да се омъжи за врага си — жесток английски воин, чиито войски бяха окупирали страната й; за човека, който я беше пленил и я бе превърнал в свой затворник; за човека, който бе отнел девствеността й и бе потъпкал честта й.
Но вече бе твърде късно за молитви и обещания. Съдбата й беше решена от онзи миг преди седем седмици, когато бе съборена в краката на арогантния звяр пред нея, овързана като яребица за печене.
Дженифър преглътна. Не, още преди това — тя пое по пътеката на бедствията по-рано същия ден, когато не обърна внимание на предупрежденията, че армията на Черния вълк е наблизо.
Но как да им повярва? „Черният вълк настъпва към нас!“ — беше ужасеният зов на обречените, който се надигаше почти всяка седмица през последните пет години. За съжаление обаче точно на този ден преди седем седмици съобщението се бе оказало истина.
Насъбралата се тълпа се раздвижи неспокойно, очаквайки появата на свещеника, но Дженифър бе потънала изцяло в спомените си от онзи далечен ден…
Комментарии к книге «Кралството на мечтите», Джудит Макнот
Всего 0 комментариев