— Лорд Съмърсет трябва да е във възторг — отбеляза сухо Хайме. — Ако дъщеря му е останала неомъжена досега, сигурно отчаяно й е търсел съпруг. Може би не е толкова грозна, че никой мъж да не я иска.
— Чувал съм, че изглежда добре — отвърна Гейлърд.
— Наклонността ти към клюките е забележителна — забеляза Хайме и добави замислено: — Имам намерение да осуетя сватбените планове на Ивън Грей, стари приятелю.
Гейлърд изпусна остро дъх.
— Какво предлагаш, Хайме?
— Време е Хайме Мортимър да покаже на света, че е жив.
Тялото му беше напрегнато, юмруците свити, а очите горяха с адски пламък.
Гейлърд се изплаши за дъщерята на лорд Съмърсет.
— Момичето няма нищо общо с това, Хайме.
— Тя е Съмърсет. — Гласът на младежа не предвещаваше нищо добро за Алета Съмърсет. — Баща й е замесен в смъртта на баща ми също като Ивън Грей. Той подели имуществата на татко с рода Грей — това са имущества, които ми принадлежат по право. Цялото семейство е замесено.
Той се обърна рязко и се взря отново в пламъците. Възцари се напрегната тишина, прекъсвана само от пукането на цепениците и пращенето на пламъците. Когато Хайме заговори отново, гласът му беше суров, а лицето обтегнато в решителни линии.
— Намери селски дрехи, Гейлърд. Утре заминаваме за замъка Уиндзор. Ще се изправя пред краля като бедняк и ще поискам годеницата си. Какво имам да губя?
— Главата си, момче — изръмжа Гейлърд, излизайки с тътрене на крака от стаята.
Вече познаваше Хайме Мортимър достатъчно добре, за да разбира, че нищо няма да го разубеди, щом веднъж вземе решение.
Замъкът Уиндзор
— О, милейди, изглеждате прекрасно — въздъхна възрастната камериерка, докато нагласяваше коничната шапка на господарката си, каквато обикновено носеха дамите от добро потекло. — Лорд Ивън наистина има късмет да получи такава красива булка.
Алета Съмърсет се завъртя пред огледалото, удовлетворена от вида си в дена на сватбата. Прилепналата й рокля беше изящно изработена от богат ален брокат. Широка лента от хермелинова кожа обточваше подгъва и дълбокото остро деколте, раменете и китките. Шапчицата беше покрита с коприна и драпирана с воал от чист златен шифон, който не скриваше изцяло пищната сребристо руса коса, падаща на меки, лъскави вълни до кръста й.
Комментарии к книге «Господарят на мрака», Конни Мейсон
Всего 0 комментариев