«Дълго потискана страст»

Завъртя се, ритъмът я за вля дяваше… тя му се отдаде. Тялото й се сливаше с музиката, с думите на полуизпятото-полуизхлипано фламенко и първичността на толкова мексиканското ярабе1.

Отдавна, твърде отдавна Джини не бе танцувала така — стъпвайки с боси нозе по топлата земя. Светлината на огъня и факлите възпламеняваше пищната й бакъренозластиста коса, стигаща до талията — татая, която все още бе точно толкова тънка, колкото преди раждането на близнаците Франко и Лора, които по някаква щастлива случайност, както си бе помислила за момент Джини, неотдавна бяха заминали за хасиендата Де ла носталхия.

Случайност ли бе, че на път за хасиендата Де ла носталхия след едно посещение при Реналдо и Миси двамата със Стив бяха срещнали стари приятели? Както и това, че бяха останали и заедно с някогашния команчеро Санчес, синовете му и няколко работили за Дон Франсиско Алварадо вакерос бяха взели участие в това буйно празненство? Случайност или съдба, за Джини и Стив сега беше без значение!

— Помниш ли още как танцувахме на сватбата ти с Естебан, а? — извика Санчес, намигвайки й, издебнал един момент, когато Стив не ги гледаше.

— Dios! Това бе толкова отдавна… не си се променил! Още помня колко ревнива бе скъпата Консепсион.

„Да танцуваш значи да се изгубиш“ — мислеше Джини… да се потопиш обратно в миналото, във времето, когато единствено танцът й даваше сили да понесе отредената й съдба — един мъж, в когото не би трябвало да се влюбва и на когото не можеше да устои. Нейният съпруг.

— Зеленоочке, за кого танцуваш сега? — тихо прошепнати думи, накарали я за миг да занемее бездиханна, преди, без да се колебае или да се замисли, да отвърне:

— За теб, Стив, любими мой, винаги и само за теб! По-късно той я отнесе на ръце в импровизираното им ложе за тази нощ — навън, под звездите и залязващата четвъртита месечина. Там я люби — с думи й докосвания, нежен и настойчив, докато не се разтрепери цялата, почувствала да я изпълва мокрото от пот вибриране на тялото му. Внезапно й хрумна колко неизречимо отчаяна бе във времето, когато мислеше, че никога повече няма да изпита това.