«Хубавицата от далечната страна Нигозетия»

Живеел някога един цар, който имал трима синове. Остарял бащата, почти ослепял и се замислил:

— Трябва да проверя кой от синовете ми е най-достоен да царува.

Повикал старецът най-големия си син и го попитал:

— Кажи ми кое е най-сито, кое е най-бързо и кое е най-прекрасно на света, — искам да те проверя дали си достоен да царуваш. Ако отговориш както трябва, ще те сложа на престола.

А царят имал един чудесен кон. И най-големият син казал:

— На света няма нищо по-сито от вашия кон, по-прекрасно от съпругата ви (това за майка си!), по-бързо от хрътките ви.

— Не, синко, не си достоен да царуваш — рекъл бащата и повикал средния си син. Средният син отговорил:

— Най-прекрасна е жена ми, най-сит е конят ми, а най-бърза е хрътката ми.

— Не, и ти не си достоен за цар — продумал бащата и повикал най-малкия си син.

— Надеждата ми е в теб, синко — и зрението ми трябва да върнеш, и гатанките ми да отгатнеш. Кажи ми кое е най-сито, кое е най-прекрасно и кое е най-бързо на света?

Най-малкият син казал:

— Какво може да бъде по-прекрасно от пролетта, по-сито от плодната есен и какво може да бъде по-бързо от погледа ни — нашият взор за миг всичко достига и обгръща.

— Наистина, само ти си достоен за цар — рекъл бащата, — ти ще ми върнеш и изгубеното зрение.

— Добре — казал синът, — дайте ми само да помисля.

Както казахме, царят имал един чудесен кон. Момъкът отишъл при коня, а конят проговорил:

— Защо си се замислил? Кажи на баща си да ти поръча седло с девет колана и да ти даде най-здравия си меч и най-жилавия камшик. Като ме възседнеш, удари ме толкова силно с камшика, че от мен да отхвръкне кожа за три цървула, и аз ще препусна така, че никой няма да забележи дали съм излетял във въздуха, или съм потънал в земята. Където се спра, слез там и разрови пръстта — ще намериш лекарството за баща си. Гледай само да го хванеш по-бързо, ако не успееш — ще отлети в небето.

Момъкът изпълнил всичко.

Долетели на мястото, той слязъл, разровил пръстта. Изведнъж нещо като снежна топка излетяло от земята, понесло се към небето и изчезнало във въздуха, и то толкова бързо, че той не успял да го огледа, камо ли да го хване.

Конят казал: