«Муса и кадията»

Веднъж на пътя се настигнали двама души и се заприказвали. Единият попитал:

— Как се казваш и далеч ли отиваш?

Другият отвърнал:

— Казвам се Иса. Отивам в града да търся работа. А ти как се казваш и къде отиваш?

— Аз пък се казвам Муса. Също отивам в града да търся работа.

Тогава Иса попитал:

— А какво можеш да правиш?

Муса отговорил:

— Каквото се наложи.

Иса казал:

— Това е хубаво. Аз също правя каквото се наложи. Ще работим заедно.

Така те се запознали и тръгнали заедно.

Кой ги знае колко са вървели, но към пладне стигнали в града и почнали да чукат от порта на порта и да викат:

— Има ли някой някаква работа? Има ли някой някаква работа?

Много къщи обиколили Иса и Муса да търсят работа и най-сетне един старец ги попитал:

— А наемате ли се да ми обърнете нивата?

Иса и Муса се спогледали и отговорили:

— Защо пък не?! Наемаме се!

Старецът ги завел на нивата, дал им лопати и си отишъл.

Иса свалил халата си, хванал лопатата и започнал да обръща нивата. А Муса се качил на една могилка, забил лопатата до дръжката в земята, закачил на нея халата на Иса и седнал под сянката му. Забие Иса лопатата в земята, а Муса от могилката вика: „Хоп!“ Отхвърли Иса пръстта, а Муса пак: „Хоп!“ И така през цялото време.

Вижда Иса, че Муса мързелува, но не се решава да го накара да работи. А времето върви. Иса все работи и работи, без да вдигне глава.

На края се уморил. Нали нивата била голяма. Пък и денят бил горещ. Отрил Иса потта от челото си и погледнал към Муса. А Муса станал на крака и се престорил, че също се уморил. Стои и тежко диша.

Иса въздъхнал и пак се заловил за работа. Забие лопатата в земята, а Муса вика от могилката: „Хоп!“ Отхвърли Иса пръстта, а Муса пак: „Хоп!“

До залез слънце Иса прекопал цялата нива. Взел си халата и се запътил към стопанина.

След него тръгнал и Муса.

Отишли при стареца и казали, че работата е свършена.

Старецът им хвърлил един ершефи. Муса скочил пръв и хванал монетата.

— Вече е късно! Утре ще я разменим и ще си поделим печалбата — казал Муса и сложил монетата в джоба си. — А сега трябва да преспим някъде.

Иса премълчал.

Открили в града една купа сено и пренощували в нея. Сутринта пак обикаляли къщите и викали:

— Има ли някой някаква работа? Има ли някой някаква работа?