Живели си някога сговорно дядо, баба и щерка. Щерката станала мома за женене, а на бой порасла колкото вретено. Макар такава малка, тя била умна и паметлива, весела и работлива. Затова старците я обичали. Не се харесвало това на Йома — злата вещица. Тя дошла в колибата и рекла:
— Имате си щерка, колкото вретено на бой. Аз пък имам синче, голямо горе-долу като нея. Хайде да ги задомим. Ако не се съгласите, ще ви разсипя живота. Ще запуша комина, ще залостя портата, та да не можете да излезнете навън и ще се задушите от лютия дим.
Изплашили се старците. Що да сторят? Рекли на Йома:
— Ще ти дадем дъщеря си за снаха.
Стиснала злата Йома девойката за ръка, повлякла я към тъмната гора. Срещнала ги по пътя една бабичка, Погледнала ги и поклатила жалостиво глава.
Йома довлякла девойката в своята къщурка. А там, разбира се, нямало никакъв син. Душевадката искала да погуби момичето — ей тъй, от лошотия.
Още не отдъхнали от пътя, тя му рекла:
— Искам да ти оплета шарени чорапи, ала нямам вълна. Иди на горската поляна. Там пасат моите овце. Острижи ги и ми донеси вълната!
Тръгнала девойката, колкото вретено голяма, към горската поляна. А насред пътя я причакала същата онази бабичка и я попитала:
— Мило момиченце, хубаво птиченце, къде отиваш?
— Йома ме прати в гората да острижа овцете и.
— Ох, клетото ти! — заклатила глава бабата. — Злата Йома те праща на смърт. Ами че нейните овце са сивите вълци. Почакай! Аз ще ти кажа какво да направиш, за да се избавиш.
Бабата я научила да отиде на горската поляна, да се качи на една елха и да запее:
Овчици сиви Йомини,бърже при мен се сберете,сами се острижетеи вълната ми оставете!Тозчас от разни страни надошли сиви вълци. Започнали един друг да се дерат с нокти. Поляната се покрила с вълча козина. След това зверовете се разбягали, кой откъдето бил дошъл.
Девойката събрала козината и я отнесла на Йома. Вещицата се учудила:
— Гледай ти! Как стана тъй, че сивите ми овчици ти дадоха вълна, а не те изядоха? Хайде сега изтичай в горската долчинка. Там пасат моите крави. Издой ги и донеси млякото!
Тръгнала девойката към горската долчинка. А насред пътя пак я причакала старата бабичка и я попитала:
— Мило момиченце, хубаво птиченце, къде отиваш?
— Да издоя Йомините крави.
— Знаеш ли какви са нейните крави? Мечки-стръвници. Ама слушай добре! Ще те науча какво да правиш, та да се избавиш.
Комментарии к книге «Колкото вретено», Народные сказки
Всего 0 комментариев