«Приказка за брашнения чувал»

Живееше някога един безгрижен крал на име Джон, който управляваше държавата си, седнал на своя дъбов трон. Този крал обичаше веселбата, водеше широк живот и не жалеше златото, което завари в държавната съкровищница. Но ето че веднъж пред него застана кралският ковчежник, стори дълбок поклон и рече:

— Господарю, изметох държавната съкровищница. В нея вече няма пукната пара. Да отупам ли брашнения чувал? (Както ви е известно, деца, в приказките наричат брашнен чувал народа, който се труди.)

Крал Джон се почеса по кралския си врат и дигна ръка:

— Почакай!

Ковчежникът стори още един дълбок поклон и напусна тронната зала с петите си напред. Тогава крал Джон подпря глава с длан и напрегна кралския си ум за първи път през живота си. И ето що намисли. Отвъд реката Темза, в един дворец, по-голям от кралския, живееше владиката Том, който имаше земи, по-обширни от кралските. Неговите кораби плуваха по всичките морета на света, а съкровищницата му пращеше от злато и скъпоценни камъни. Защо да не бръкне кралската ръчица най-напред в неговия джоб?

Надигна се кралят, удари гонга три пъти с жезъла си и викна на краледворците:

— Доведете ми владиката Том!

Учуден и смутен, богатият владика се тирани пред своя повелител. Крал Джон го погледна в очите и рече:

— До моите кралски уши достигна вест, че ти имаш ниви и ливади, по-обширни от моите. Научих, че твоите кораби плуват по всичките морета, а съкровищницата ти е натъпкана със злато. Откъде взе толкова имане?

— Спечелих го с честен труд, господарю — се поклони владиката Том.

— Лъжеш! — извика крал Джон. — Всички знаят, че ти си човек, способен на престъпление само за да получиш пари. Предупреждавам те, че твоята песен ще бъде изпята, ако не ми дадеш отговор на три гатанки.

Брадата на владиката Том затрепера.

— Какви са гатанките, господарю? — попита той.