— На какво прилича това? Приехме ви, както трябва, отмерихме ви жито, а вие сте откраднали пръстена ми. Честно ли е това?
Клел се нещастният:
— Бог ми е свидетел, честна дума, никога нищо не съм открадвал.
— Не, не може така. Претърсете го и вижте не е ли у него пръстенът ми — заповядала майката.
Претърсили го и намерили в джоба му изгубения пръстен. Побледнял човекът, но нямало какво да прави.
— Бог вижда, че съм невинен — продумал той, — но вече съм във вашите ръце, правете с мене, каквото искате.
— Виждаш ли, братко — рекла сестра му, — както ти не си откраднал моя пръстен, макар че го намерихме у тебе, така и аз не съм убила твоето дете. Уби го жена ти, а пъхна окървавения нож в моя джоб.
Прегърнали се двамата, разцелували се. Разказала сестрата на брат си всичко — и как е прогледнала, и как е живяла с децата си.
Зарадвал се братът. Завел сестра си и племенниците си в къщи, а своята жена превързал за опашката на един кон и така я погубил.
Мор там, пир тук,триците там, брашното тук. Реклама на сайте
Комментарии к книге «Петима братя и една сестра», Народные сказки
Всего 0 комментариев