«Брат Од»

На някои хора, които отдавна познавам и обичам, защото вършат добра работа и са добри хора: Питър Стайлс, Ричард Брукс, Бил Андерсън (Здрасти, Даниел!), Дейв Голк и Том Фенър (Габриела, Катя, Трой, здравейте!). Купонът от Другата Страна ще е просто велик, обаче хайде да не бързаме

Научи ни…

Да даваме и да не държим сметка за цената.

Да се борим и да не мислим за раните.

Да се трудим и да не дирим почивка…

Обгърнат от камъка, потънал в тишината, седях край високия прозорец, докато третият ден от седмицата отстъпваше мястото си на четвъртия. Реката на нощта течеше бавно, безразлична към повелите на календара.

Надявах се да стана свидетел на онзи вълшебен миг, в който снегът наистина ще започне да се сипе. По-рано небето беше процедило няколко снежинки, и толкоз. Надигащата се виелица отказваше да побърза с разразяването си.

Само дебелата свещ на бюрото в ъгъла, закрепена в кехлибареножълтата стъклена поставка, осветяваше помещението. Всеки път, щом станеше течение, треперливият пламък пръскаше маслени отблясъци по варовиковите стени и гъсти сенки се разливаха на вълни в ъглите.

През повечето нощи лампата ми се струваше твърде ярка и единствено екранът на компютъра свети, когато пиша със сиви букви на морскосин фон.

Без сребристата амалгама от светлина прозорецът не отразяваше лицето ми. Зад стъклата ясно виждах нощта.

Дори ако не си монах, а само гост, животът в манастир предоставя сравнително повече възможности да видиш истинското лице на света, непомрачено от собствената ти сянка върху него.

Абатството „Свети Вартоломей“ е заобиколено от калифорнийската Сиера Невада1.

Девствените гори, които покриваха полегатите възвишения, на свой ред бяха загърнати в мантията на мрака.

От прозореца на третия етаж виждах само част от обширния преден двор и асфалтираната алея, която го прорязваше. Четири ниски фенера с крушовидни шапки образуваха кръгове от призрачнобледа светлина.

Отделението за гости се намира в североизточното крило. Приемните са разположени на партера. По-горните етажи са заети от частни апартаменти.

Докато гледах навън в очакване на снежната фъртуна, една бяла преспа — уви, не от сняг — изникна в тъмнината на двора и се понесе към фенерите.