Посвещава се
на
Стан, Кристофър и Мишел Райс
На
Сюзън Скот Куьроуз
и
Виктория Уилсън
На паметта на Джон Престьн
На ирландците от Ню Орлиънс, които през 50-те години на XIX век построиха на Констънс стрийт голямата църква на св. Алфонс и по този начин, чрез вярата, архитектурата и изкуството ни завещаха един прекрасен паметник.
На
„Славата на Гърция
и
величието на Рим“
За мисис Мур и ехото в пещерите на Марабар:
…но ехото, по някакъв неописуем начин, започна да подкопава житейските й устои.
Появило се в момент, когато бе обзета от умора, то успя да промълви:
„Патос, набожност, смелост — те съществуват, но са едно и също нещо, както и мръсотията.
Всички съществуващи неща са без стойност.“
Е, М. Форстър „Пътешествие до Индия“„Ти вярваш, че Бог е един: добре правиш; и бесовете вярват, и треперят.“
„Съборно послание на Яков“, 2:19 Библия, издание на Св. Синод от 1925 г.„Колко нелепо и необичайно постъпва онзи, който се изненадва от нещата, които се случват в живота.“
Марк Аврелий, „Размисли“„Друга част от нашето всеобщо убеждение е, че много създания ще бъдат прокълнати; например ангелите, които паднаха от небето заради гордостта, а сега са демони; и онези хора на земята, които умират, неприели вярата на Светата Църква, а именно езичниците; а също и онези, които са покръстени, но не водят християнски живот и така умират извън любовта — всички тези ще бъдат осъдени на вечен ад, както ме учи да вярвам Светата Църква. С оглед на това, аз реших, че е напълно невъзможно всичко да се развие добре, както сега ми показва нашият Бог. Но не получих друг отговор на това откровение освен този: «Онова, което е невъзможно за теб, не е невъзможно за мен. Аз ще удържа на думата си във всяко отношение и ще носоча всичко в благоприятна посока.»
Така ме учеше Божията милост…“
Джулиан от Норуич, „Откровения за Божествената любов“ 1Не са изминали и двайсет минути, откакто ме остави тук, в кафенето, откакто отхвърлих молбата ти и ти казах, че никога няма да опиша историята на моя простосмъртен живот, историята за това как станах вампир — как срещнах Мариус едва няколко години след като бе изгубил човешкия си облик.
А ето ме сега, разтворила твоя бележник, хванала в ръка една от химикалките с остър писец и неизтриваемо мастило, които ми даде, очарована от чувствения допир на черното мастило до скьпата безупречна хартия.
Комментарии к книге «Пандора», Павлова
Всего 0 комментариев