— И защо ли ще искаш да го пуснеш на някого, не мога да разбера. Тези типове свирят така, че Бътхоул Сърфърс започват да ти звучат като Бийтълс.
— Хайде, Пол, не е чак толкова лошо. А дори и да е било, вече е свършило.
Той се усмихна:
— Да. Прав си. И ако някога отново работя в този бизнес, ще ти се обадя.
— Ще ми бъде много приятно.
Стиснаха си ръцете. Тел напусна сградата, която някога бе известна като „Мюзик Сити“ и изобщо забрави за гуменките под вратата на първа кабинка в мъжкия кенеф на третия етаж.
Джанингс, който беше в бизнеса от двадесет и пет години, му каза веднъж, че когато става дума за звукозапис на боп-музиката (той никога не я наричаше рокендрол, само боп) си или лайно, или Супермен. В продължение на двата месеца след миксинг-сешъна на Бийтс, Джон Тел бе лайно. Той просто не работеше. Започна да се изнервя за наема. На два пъти за малко да се обади на Джанингс, но нещо в него му подсказваше, че това би било грешка.
След това музикалният оформител на някакъв филм с название „Карате — майсторите на клането“ умря от обширен инфаркт и Тел намери шестседмична работа в Брил Билдинг (който бе известен някога като Триумфалната Алея в разцвета на Бродуей и епохата на биг-бенда) и завърши музикалното оформление на филма. Това си бе жива халтура, състояща се от рутинни изпълнения на до болка познати мотиви — и няколко вариации на индийски ситри — в преобладаващата си част, но плати наема. На следващия ден, след завършването на записа, когато Тел бе едва влязъл в апартамента, телефонът иззвъня. Бе Пол Джанингс, който го попита дали е проверявал класацията на Билборд напоследък. Тел каза, че не я е виждал.
— Влезе под номер седемдесет и девет — Джанингс успя да вложи едновременно отвращение, задоволство и удивление в гласа си. — Влезе с гръм и трясък.
— Кое парче? — Но той знаеше коя песен е направила удара, преди още да зададе въпроса.
— Гмуркане в калта.
Това бе единственото по-прилично парче от предстоящия за излизане албум на „Усмъртяващи ритми“ „Дай ритъм, майна, да ги усмъртим“, единственото парче, което се бе сторило на Тел и на Джанингс достатъчно добро като материал за сингъл.
— Това лайно?
— Така е, но ми се струва, че ще стигне до топ тен. Виждал ли си видеоклипа.
— Не.
Комментарии к книге «Гуменки», Стивън Кинг
Всего 0 комментариев