«Камионът на чичо Ото»

Какво облекчение е да запиша всичко това.

Не мога да се наспя, откакто намерих чичо Ото мъртъв и имаше моменти, когато наистина се питах дали не съм полудял — или пък ще полудея. Всичко щеше да бъде много по-милосърдно, ако самият обект не беше тук, в кабинета ми, където мога да го гледам, да го вдигна, да преценя тежестта му, ако искам. Не искам да го направя, не искам да докосна това нещо. Но понякога искам.

Ако не бях го взел със себе си от малката му, едностайна къщичка, когато избягах оттам, щях да започна да се убеждавам, че това са само халюцинации — продукт на въображението на преуморен и пренапрегнат мозък. Но то е там. Има своя тежест. Може да се претегли в ръка.

Всичко това се случи, разбирате ли.

Повечето от вас, които четат този спомен, няма да повярват в него, не докато не ви се случи нещо подобно. Намирам, че въпросът за това дали ще повярвате и въпросът за моето облекчение, са взаимно изключващи се, но въпреки това ще разкажа историята. Ако искате, вярвайте.

Във всеки страшен разказ трябва да има предистория или тайна. В моя разказ ги има и двете. Нека започна с предисторията — ще ви кажа как се случи така, че чичо ми Ото, който беше богат по стандартите на Касъл Рок, прекара последните двадесет години от живота си в едностайна къщичка, без водоснабдяване в една задна уличка на малко градче.

Ото бе роден през 1905, най-голямото от децата в семейство Шенк. Моят баща, роден през 1920, бе най-малкото. Аз бях най-малкото от децата на баща ми, роден през 1955, и чичо Ото винаги ми се е струвал много стар.

Като много трудолюбиви и спестовни германци, дядо ми и баба ми дошли в Америка с известна сума пари. Дядо ми се установил в Дери, поради дървообработващата промишленост, от която имал известно понятие. Той се справял доста добре, поради което децата му се родили при добри условия.

Дядо ми умрял през 1925. Чичо Ото, който бил тогава на двадесет години, бил единственото дете, което получило пълно наследство. Той се преместил в Касъл Рок и започнал да се занимава с недвижими имоти. През следващите пет години той направил много пари, препродавайки гори и земя. Купил си голяма къща в Касъл Хил, наел прислуга и се радвал на статуса си на млад, сравнително красив (казвам „сравнително“, защото е носил очила), много подходящ като партия ерген. Никой не смятал, че е особен. Това дошло по-късно.