«Дефинитивно лечение»

1366


5 страница из 20
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.

По време на петгодишното ми пребиваване в Щатския медицински център в Ню Йорк и в различни други, строго охранявани лечебни заведения из страната, се бях сблъсквал с психични заболявания с най-брутални проявления. Само дето не можех да си спомня някога да съм усещал толкова явно лудостта, както я усетих тогава, в първите няколко секунди, които прекарах в една стая с Шегаджията. Нищо от това, което бях видял в медиите, не ме беше подготвило за силата, която излъчваше този човек Всъщност несекващия поток истории, които се тиражират по негов адрес в пресата, само го прави по-тривиален. Бяхме свикнали с Шегаджията; почти се чувствахме уютно от неговото присъствие. Всички знаехме, че е изпечен престъпник и нееднократно е убивал, отгоре на това, и все пак лицето му бе станало толкова позната гледка, че се бе превърнал в част от пейзажа на Готъм. Последното му изстъпление не ни трогна чак толкова много, колкото ако бе извършено от някой непознат. Познатото зло е за предпочитане…

Моята задача бе да опозная това зло.

В присъствието на двамата пазачи, които ни наблюдаваха неотлъчно, подадох ръка през масата.

— Аз съм доктор Люис, господин Шегаджия. Ще бъда…

— Наричайте ме „Шегаджия“ — каза той с учудващо мек глас, втренчвайки поглед в мен, без да обръща внимание на протегнатата ми ръка. Контрастът между гробовния му тон и ухиленото му лице ме разконцентрира.

— Но това не е истинското ви име. Предпочитам да се обръщам към вас с него.

— Това име вече не съществува. Наричайте ме „Шегаджия“, ако имате желание да провеждате смислен разговор с мен.

Не ми се искаше да го правя. Личността „Шегаджията“ на пациента изглежда бе оста, около която се въртеше кариерата му на престъпник. Не исках да подсилвам допълнително тази личност. И все пак се налагаше да общувам с него. Нямах друг избор, освен да отстъпя.

— Много добре господин Шегаджия. Аз…

— Само… „Шегаджия“.

Аз отново му подадох ръка.

— Шегаджия, аз съм доктор Люис. Аз поемам грижата за твоята терапия.

Той пренебрегна ръката ми и внезапно стана нервен:

— Вие пък кога пристигнахте? Никога не съм ви виждал. Къде е доктор Хилс? Защо не ме лекува той?

— Именно доктор Хилс ме праща. Нов съм, дойдох след последното ви… бягство.

В очите му се четеше гняв, но ухилената гримаса на слизаше от лицето му.

Комментарии к книге «Дефинитивно лечение», Ф. Пол Уилсън

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства