«Дефинитивно лечение»

Значи, беше септември и вече бях написал три разказа през годината, в които бе замесен Марти Грийнбърг. Той се обади да иска четвърти.

Мартин Х. Грийнбърг спокойно може да мине за Сатаната на писателите на романи. Не че е лош човек. Далеч съм от тази мисъл. Той е добра душа, с безграничен запас от енергия, умът му сече като бръснач и има неизчерпаем фонд идеи за сборници с разкази. И точно в това се състои проблемът.

Представете си само: седите си вие и си работите над някой роман, увлечени в героите и сюжета, носите се по течението, градите тухла по тухла. Изведнъж телефонът звъни. Това е Марти. Получил е договор от Ейвън за създаването на антология за обитаваните от духове дървени пещи — една последна антология — с хонорар десет цента на дума, с краен срок четири месеца. На вас би ли ви хрумнало нещо? Казвате: „Съжалявам, до гуша съм затънал в изтекли договори и неизпълнени обещания и няма начин да изцедя от себе си пет хиляди думи до края на годината.“ Марти показва характерното за него хладнокръвие и приема отказа, без изобщо да негодува. Разменяте няколко думи за децата, за разни други дреболии, след което затваряте телефона и се връщате пак към своя роман.

Само дето през следващите няколко дни и седмици предложението на Марти ви гризе и ви гложди отвътре. Обитавани от духове дървени пещи… хъмммм. Спомняте си как пещта на баба ви е изглеждала все едно, че има две бляскави очи в нея. Ами ако…? И преди да се усетите, разказът вече се блъска в стените на черепа ви и ако не го напишете и не го пратите на Марти, никога няма да успеете да продадете нищо друго, защото неговата антологията ще бъде последната по рода си, няма две думи по въпроса, последното издание за обитаваните от духове дървени пещи. Така че, прекъсвате работата си по романа и написвате проклетия разказ за Марти.

Дааа… Сатаната на романистите.

Само че този път сам съм си виновен. Миналата година Марти бе редактирал „Новите приключения на Батман“ и по едно време все му натяквах, че не ме е поканил да участвам. Той каза, че си е мислел, че не чета комикси. Не ги чета ли? Дявол да го вземе, та аз съм писал комикси. Така че, когато получи договор за „Новите приключения на Шегаджията“ бях в списъка му с автори, на които да се обади.