«Десетия пръст»

Най-после. Разказ без множествено число за заглавие.

Спомняте ли си „Етични норми“, разказът който подмених с „Лица“ за „Нощни видения 6“? Ето какво се случи с него. Превърна се в „Десетия пръст“.

Метаморфозата започна на 14 ноември 1988 на годишния прием на Международната асоциация на редакторите-издатели на научна фантастика в Ню Йорк (който аз проспивах за пети път), когато Пат ЛоБруто ме попита дали бих сътрудничил за антологията, която той и Джо Лендсдейл редактират за „Дарк Харвест“. Наричаха я „Седла с пирони“. Разказът можеше да е сай-фай, хорър, фентъзи, изопачена история, каквото ми душа сака… дотолкова, доколкото имаше някаква връзка с Дивия запад.

С две думи — каупънк1.

Аз казах: „Стига бе, Пат — за какво става дума?“. Той каза, че не се шегува. Бих ли съдействал? Аз отвърнах нещо от рода на: „Божичко, Пат, това звучи наистина изискано, но в момента съм ужасно зает. Мерси за поканата, все пак.“

Избягвайки да правя резки движения, се оттеглих, мислейки си, че на Пат и Джо нещо им хлопа дъската.

Каупънк. Пфффффф.

Бях забравил за случилото се, докато Пат не ми се обади през февруари, когато работех над „Един ден от живота“ да ме подръчква за оня каупънк разказ. Джо Лендсдейл се обади през март. Същото (краварско) подръчкване. Точно тогава работех здраво по „Sibs“, но обещах да направя каквото мога и да им напиша разказ.

Бях като изцеден след „Sibs“, но започнах да се чудя дали някои от елементите в сюжета на „Морал“ не може да се прехвърли към Дивия запад. Винаги съм намирал доктор Холидей за странна птица, див и тайнствен персонаж (много преди ролята на Вал Килмър в „Туумстоун“). Такъв герой не може да бъде измислен. Защо пък да не го използвам като протагонист? Щеше да се наложи цялостно пренаписване, но ако стиснех зъби, можеше и да свърши работа.

Пат и Джо се съгласиха с мен.

ДЕСЕТИЯ ПРЪСТ

(ИЛИ: НАЧАЛОТО НА МОЯ КРАЙ)

от Док2 Холидей

(пренаписано от Ф. Пол Уилсън)

Аз съм на трийсет и шест и няма да доживея до трийсет и седем.