«Горинич»

Бащата на Горинич беше убит от скитите; те го скалпирали и разпиляли трупа му в степта. Майка му не си потърсила втори мъж, отлетяла в гъстата гора — там, откъдето извирала Горин река, и до края на живота си възпитавала своя син.

— Твоята Дясна глава е по-далече от сърцето и затова основната й работа е да мисли яко — учела го майка му. — Тя е длъжна да усвоява различни науки и да взима правилни житейски решения, като се съветва, разбира се с останалите.

— Без чувства умът е жесток — напътствала го майка му, — затова Лявата глава ще чете старинни романи, ще съчинява стихове, ще ме целува по челото и ще свири на някакъв музикален инструмент.

— Е, а Средната… — майката галела Средната глава по врата — ще яде и пие за трима, защото нейният хранопровод е най-удобен за преминаването на храната в стомаха. Няма нужда да чете, а трябва да мисли за здравето на целият организъм, понеже всеки негодник може да обиди един хилав дракон.

Накратко давала на сина си разностранно възпитание.

Накрая от Горинич израснал красив дракон, той изслушал и последните наставления на умиращата си майка:

— Бъди силен, умен и добър… — говорела вече с мъка майка му — И най-главното … ожени се по любов, но ако не успееш да си намериш невеста, не отивай в инкубатора…

Горинич се учудил и решил да попита, какво е това инкубатор, ала майката не могла да каже нищо повече и скоро умряла, завещавайки гъстата гора и добрите съвети.

След като погребал майка си, Горинич дълго и самотно живял в гората; изгладнеел ли — ходел на лов за мечки; никого не закачил без причина; два пъти се сбил с дървари и се помирил; веднъж обаче така освирепял, че дълго не можал да дойде на себе си: дошло при неговото легловище някакво немито чучело в железни доспехи, извадило меч и казало:

— Ако река, главата ти ще отсека!

— Почакай, друже! Хайде да си поговорим — удивил се Горинич, но чучелото се нахвърлило върху него и ударило с меча си най-малката глава. Средната глава изревала, разкъсала коня и го изяла: безумното чучело пропълзяло в храстите, а Главната глава още дълго мърморила:

— Глупачке, изяла си не когото трябва!

Оттогава Младата глава има особен знак — белег на шията.