«Кръгът се затваря»

939


1 страница из 11
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.
Серхио Гаут вел ХартманКръгът се затваря

— Добър ден, помните ли ме?

Човекът, който бе прекъснал марша на полковник Хорхе Ирибаррен беше нисък, мургав и с къдрава коса; носеше авиаторска шапка, брезентови панталони и кожени ботуши.

— Не, не си спомням за вас — отвърна Ирибаррен. — Трябва ли?

— Мисля, че да — каза срещнатият, след това бръкна във вътрешния джоб на куртката си, извади пурета и я запали със същата ръка — чрез някакво магично движение или нещо такова, което поне изглеждаше като магическо в очите на Ирибаррен. — Преди известно време вие ме убихте.

Полковник Ирибаррен се замисли няколко секунди. Здрачът отстъпваше място на нощта. Преди да отговори, той погледна към ясното небе и към луната, която надникваше между сградите по булеварда:

— А-а, да, макар да не ви помня лично. — Убих много като вас, но те нямат навика да предявяват някакъв иск. Сигурен ли сте, че бях аз?

— За смъртта ми ли става дума или за факта, че бяхте неин оператор?

— И за двете неща — каза Ирибаррен без да се разтревожи. През живота си се бе оказвал и в по-проблематични ситуации, така че при срещата с някой си, склонен към измислици, не би могло да стане по-лошо.

— Може би ще си спомните, ако ви кажа името си.

— Не вярвам — побърза да произнесе Ирибаррен.

— Както и да е. Докато бях жив ме наричаха командир Сампедро.

Ирибаррен пристъпи настрани с икономичното намерение да заобиколи препятствието и да продължи безпрепятствено пътя си. Смяташе, че независимо от смелостта на непознатия в дадената ситуация, се беше държал коректно, без да показва типичните за него враждебност и цинизъм. Но когато командир Сампедро повтори движението му и отново му препречи пътя, той счете, че търпението му е свършило.

— Извинете. Жив или мъртъв, вие ми пречите на придвижването. Семейството ми ме чака. Казах, че не ви познавам и не ми е известно да съм ви убил или да съм дал заповед да го направят. Нямам нищо общо със смъртта ви и най-възпитано ви моля да се махнете от пътя ми.

„Да се махнете от пътя ми“ прозвуча на октава по-високо от останалата част от фразата. В същото време, сякаш подчинявайки се на даден сигнал или на някаква програма, фенерите в парка на Националното Помирение се запалиха в унисон. Изглеждаше, че сякаш някаква светкавица бе предизвикала тяхното лумване.

Комментарии к книге «Кръгът се затваря», Серхио Гаут вел Хартман

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства