«Наследникът на Империята»

— Капитан Пелаеон? — викът се извиси над глъчката в помещението на екипажа вляво от мостика и стигна до капитана. — Получи се съобщение от патрулните кораби: разузнавателната ескадрила току-що е излязла от светлинна скорост.

Пелаеон, надвесен над мъжа пред оперативния екран на мостика на „Химера“, не обърна внимание на повикването.

— Проследете тази линия — заповяда той и посочи схемата на монитора.

Операторът го погледна въпросително:

— Сър?

— Чух — отговори Пелаеон. — Изпълнявайте заповедта, лейтенант!

— Тъй вярно, сър! — с тих глас отговори мъжът и се съсредоточи в екрана.

— Капитан Пелаеон? — повтори гласът, но този път по-отблизо.

Пелаеон остана взрян в екрана, докато не чу шума от приближаващите стъпки. Изправи се и се обърна с цялото величаво достойнство, придобито през петдесетте години служба в императорската флота.

Отсечената крачка на младия дежурен офицер загуби увереността си и той рязко спря.

— Ъъъ, сър… — улови погледа на Пелаеон и млъкна. Капитанът не отговори веднага, мълчанието увисна във въздуха за момент, достатъчно, за да бъде уловено от околните.

— Това тук не е пазарът за добитък в Шаум Хий, лейтенант Тшел — най-накрая проговори той с тих, но леденостуден глас. — Намираме се на мостика на императорски звезден разрушител. Постъпващата информация не се предава, повтарям, не се предава, с викане в предполагаемата посока, където евентуално се намира получателят й. Ясно ли е?

— Да, сър — преглътна Тшел.

Пелаеон задържа погледа му прикован още няколко секунди и кимна леко:

— Докладвайте!

— Тъй вярно, сър — Тшел отново преглътна. — Получихме съобщение от постовите патрули, сър. Разузнавателните кораби се завръщат от системата Оброа скай.

— Много добре — кимна Пелаеон. — Някакви неприятности?

— Съвсем малки, сър. Както изглежда, местните са им отказали достъп до централната информационна система. Според командира на ескадрилата оброанците се опитали да ги проследят, но успели да се измъкнат.