«Контакти от четвърти вид»

Науката разделя евентуалните ни контакти с чужди цивилизации на три вида. От тях само третият е пряк, както се казва — лице в лице. Но тъй като е допустимо този вид контакти и да не се извършат най-напред под ръководството на учените, то аз си позволих случайните наши срещи с чуждите цивилизации да назова.

В общата зала на лунната база един от ръководителите на строежа завършваше своето празнично слово по случай пускането в действие на новите съоръжения, които щяха да продължат търсенето на събратята ни по разум в Галактиката. Той каза накрая: „Ако някоя по-напреднала от земната цивилизация ни е изпреварила и сега случайно ни наблюдава отнякъде, тя едва ли ще познае, че в тези скафандри са облечени същества от различни народности и раси. И сигурно би си помислила, че цялата планета е населена с подобни миролюбиви същества, които са сплотени от големи и добри идеи. Ние не знаем дали такава измамна представа за нас би ги зарадвала, но верни на своите стари земни мечти, много се надяваме да бъдем наистина такива в деня, когато най-после ще се свържем с тях. И се надяваме още те да останат доволни от нас…“

Хората седяха в залата без скафандрите си и макар да изглеждаха сега твърде различни един от друг, защото строежът бе дело на няколко държави, ръкопляскаха по еднакъв начин на тези слова. И не подозираха, че другозвездните наблюдатели вече се намираха редом с тях.

Намираха се в един от близките кратери, като всички лунни кратери пълен с прах и трошлив камънак. Човешките сетива и уреди обаче не можеха да ги възприемат — та всеки би се изсмял над веселата фантазия на оня, който би му казал, че тук сега протича подобно събрание на цяла група представители от различни звездни системи.