«Народът на моретата»

Великолепно животно. Тялото и шията къси, гърдите много широки; крайниците — нервни, мускулести; грамадни белопетнисти крака с яки гладки копита; безукорна златисточервеникава козина — един хубав кон, преливащ от сили. Същинско богатство за Ксуан.

Без особена умора Сукама можеше да върви повече от сто километра на ден, язден от Ксуан, а впрегнат в тежкото осемстотинкилограмово чергило на семейството, той беше способен да измине половината от това разстояние независимо по какъв терен! Най-добрият кон в племето. Всички му завиждаха за него, а веднъж няколко души от съседното племе се бяха опитали дори да го откраднат…

Сукама блестеше от пот. Ксуан го три дълго и търпеливо със сноп суха трева. След туй покри хълбоците му с наметалото си и окачи на врата му торба с някаква смес от диви моркови и сухи жълти храсти. Последните запаси.

Вече пет дни, откакто Ксуан беше напуснал племето и тръгнал по дирите на глутница диви кучета! Бяха го повлекли опасно на север, без да може да ги доближи, та да повали две-три от тях. Жалко, най-вече заради козината им… но не можеше да върви по-нататък. Нямаше вече припаси, а и ония куполи… Хоризонтът беше кървав от светлините им като при залез слънце. Ала в осем часа вечерта слънце няма.

„Утре, щом съмне, ще се върна при племето!“

Вулф, кучето му, лавна и се отри в него, размахвайки опашка.

— Съжалявам, Вулф, няма нищо за нас!

Някъде далеч от тях, в подножието на хълма, се търкулна камък. Сепна се Ксуан. Сукама потрепера. С няколко ритника Ксуан пръсна огъня и се ослуша. Тишина!

— Спокойно, момчето ми! Няма нищо… Някакъв плъх ще е. Спокойно!

Конят изпръхтя и продължи да зоби. От предвидливост Ксуан взе лъчевата пушка и я постави до ловното си оръжие. Клекна и се заслуша в шумовете на пусталата земя.

В този час светлината се отразяваше под куполите, високо над сградите. Температурата се бе покачила с четири градуса. Приятен момент, при условие че не поглеждаш към небето; острите отблясъци от куполите пробождаха жестоко очите. За кой ли път се улови, че завижда на по-малкия си брат. В тази минута той сигурно бе някъде навън, на свобода, далеч от чудовищния град!