«Гладиаторите на Есмералда»

1186

Описание

Третото хилядолетие е настъпило. Безмилостни войни, екологични бедствия и нещастия са превърнали Америка в свят на разрухата, бедността и престъпленията. Но далеч на юг, в океана, остров Есмералда е оазис на богатството, красотата и… смъртта. Международен консорциум е превърнал острова в Ловен свят. Правилата са прости — компютър разделя желаещите на Ловци и Жертви и определя гладиаторските двойки. Ловците преследват своите жертви с всякакви оръжия и са длъжни да ги убият, за да получат Голямата награда.



1 страница из 130
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.
1

На градското събрание през септември жителите на Кийн Вали, Ню Йорк, взеха решение да въоръжат Харолд Ердман с най-добрия револвер в града — един първокласен „Смит & Уесън“, калибър 44 — и да го изпратят на юг, на остров Есмералда, за да се включи в Лова.

Харолд беше избран, защото се беше кандидатирал сам, нямаше живи роднини, не беше женен, беше здрав, биеше се доста добре и защото го считаха за достатъчно честен, та да изпълни своята част от сделката, а именно да изпрати на града петдесет процента от наградата си за Лова, разбира се, в случай че остане достатъчно дълго жив, за да я получи.

Ако искаше да се включи в Лова, Харолд първо трябваше да пътува на автостоп, а после да прекоси американското крайбрежие до Маями с автобус. Оттам парите щяха да му стигнат за самолетен билет до Есмералда, малък остров в югоизточния край на Бахамските острови, където Ловът бе официално признат от закона.

Пътуването от горната част на щата Ню Йорк до Флорида минаваше за изключително опасно. Говореше се за крайпътни засади на нечувано свирепи бандити, мъже, жадни за кръв, които се опияняват от жестокостите. Опустошени области, покрити със зловонни мъгли от отдавна погребани индустриални отпадъци, изригвали вредни газове под стъпките на пътника, като че ли земята се опитва да се освободи от бремето на концентрираните химикали и радиоактивни отпадъци. Едно такова изригване можело да отрови човек, преди да е направил и крачка, и когато паднел на земята, той вече бивал мъртъв. Но дори и да се измъкне от всичко това, на пътника му оставало да се пребори с хищническите градове на юг, гъмжащи от загубили човешкия си облик същества, които убивали всеки срещнат, взимали вещите му, а понякога изяждали и трупа му.

Така гласяха предаваните от уста на уста съвети за пътника, чрез които се разпространяват измислици, но понякога и факти.

Тези истории не притесняваха особено Харолд. Той беше готов да поеме много рискове, за да се измъкне от това умиращо селище, забутано в една от гънките на замърсените Адирондакски планини. Искаше наистина да постигне нещо в живота си и Ловът беше единственият шанс, който му се предоставяше.

Комментарии к книге «Гладиаторите на Есмералда», Григорова

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства