«Целувките на скорпиона»

1121


1 страница из 12
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.

Капитан Моктаур се бе изкачил в контролната кула, както обичайно го правеше всяка сутрин. Поради навика, придобит с годините, бе използвал вътрешната стълба, и след като беше стигнал до върха й, се бе облакътил на перилата на най-горния етаж, за да наблюдава горската поляна, разхвърляните дървета и обраслите с трева участъци, галени от приятния ветрец, които се намираха по-нататък — зад занемарената писта на космодрума.

В единия му край, изгубен между зелени и жълти растения, почиваше трупът на стара совалка, чиито корпус бе почервенял от ръжда. Между растителността танцуваха насекоми с блестящи черупки. Високо над пистата прелетя ято от пъстроцветни птици, което се отдалечаваше на юг. Капитанът пъхна с безразличие цигара между устните си и проследи с поглед полета на тяхната формация, която мързеливо размахваше криле в лишеното от облаци небе на Балифата II.

Капитан Моктаур засенчи с ръка очите си и продължи да наблюдава. На няколко градуса под ятото, нещо летеше на по-ниска височина и се приближаваше към космодрума. Той фокусира бинокъла си върху появилата се бучица и тя се оказа транспортен кораб, който бавно се преместваше в ясния сутринен въздух, планирайки на няколко метра над накъдрените корони на дърветата. Капитанът замислено запали цигара и изпусна облаче дим, което бризът незабавно разсея. След това хвърли последен поглед към бавно приближаващият се транспорт и влезе в сянката на залата за контрол.

Не вярваше сериозно във възможността за пиратска атака, но все пак извърши почти небрежна проверка, за да се увери, че автоматичните защити на космодрума са активирани. През десетте си години служба на Балифата II беше свикнал с корабите, които пристигаха потайно, летейки на малка височина, за да избегнат сензорите на други апаратури.

— От южна посока се доближава неидентифициран кораб — съобщи той по комуникационната система. — Приемате ли?

Настъпи тишина.

— Към космдрума на Балифата II се приближава непознат кораб. Непознат кораб откъм юг — повтори с по-сериозен тон. — Тук е контролната кула. Незабавно се идентифицирайте или променете курса. В противен случай ще бъдете унищожени от отбранителните системи на космодрума.

Мониторът незабавно примигна и на него се появи изнурено лице.

— Контрол, Капитан Моктаур… — запъна се непознатия. — Слушайте, имам сериозни проблеми, аз…

— Технически ли са?

Комментарии к книге «Целувките на скорпиона», Леон Арсеналь

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства