«Космически карнавал»

В кабината на космическия кораб беше много горещо. И тримата, Рулк, Дзинон и Командира, изпитваха необикновено нервно напрежение. Тихото равномерно бръмчене на приборите само усилваше тази нервност.

— Отпусни лоста! — заповяда Командира на Дзинон. — По-бързо, по-бързо де!

Но Дзинон го побиваха ситни тръпки и той по никакъв начин не успяваше да хване лоста с непослушната си ръка.

Командира го отблъсна и сам седна зад пулта за управление. Той сграбчи лоста и го дръпна рязко. Всичко си остана както преди, сякаш нищо не се беше случило. Само в кабината стана малко по-прохладно.

Но чувството за тревога не напускаше Командира.

— Включи екрана! — заповяда той на Дзинон.

Дзинон натисна едно копче и сферичният екран, който плаваше в центъра на кабината, се освети ярко.

— Експериментът успя! — възкликна радостно Командира. — Ние сме навлезли в Паралелното пространство. Учените не са сгрешили.

— Значи може да се връщаме? — попита плахо Рулк.

— Ти да не си полудял? — извика Командира. — Та пред нас беше поставена не една, а две задачи. Досега ние само установихме, че бордовото хиперразмерно устройство може да ни изведе в Паралелното пространство. Но остава втората задача — да се направи предварително изследване на планетите от Слънчевата система, без да кацаме на тях. Щом изпълним това, ще можем да се върнем със спокойна съвест.

Командира провери внимателно пулта за управление и даде на Дзинон нова заповед:

— Посока — най-близката до нас планета. Включи хиперпропулсионния двигател!

Маската лежеше върху масата и като че ли се подсмиваше ехидно. Уви, тя самата не можеше да бъде наречена сполучлива. Даже децата от детската градина не биха я намерили занимателна.

Стефано удари с досада юмрук по налепените парчета папие-маше. След това се надигна тежко, зави му се свят, а очите му просто се слепваха от умора.

Погледна часовника, наближаваше полунощ. Баща му и майка му отдавна спят. А той все още се мъчи над непослушните парчета папие-маше. Той, първият ученик в класа. Учителите казват, че е надарен с живо въображение и душа на артист, но на̀ — никак не му се удава да направи интересна маска. Впрочем в неговото родно градче Певе Лунга никой по-добре от него не прави фигури от глина и восък.