Мъжът от Земята намери решение. Бавно и мъчително, но стигна до него.
Вече седмици наред не бе усещал успокоителното присъствие на своя кораб и прохладната прегръдка на тъмния космос. Имал бе намерение да изпрати бърз доклад до местната служба на Междузвездното бюро за космически анализ и отново да тръгне на път. А ето че продължаваха да го държат тук.
Чувстваше се като в затвор.
Пресуши чашата чай, погледна човека от другата страна на масата и заяви:
— Няма да остана повече тук!
Другият мъж намери решение. Бавно и мъчително, но стигна до него. Нужно му беше време, много повече време. Отговор на първите писма не получи. Нищо чудно да бяха попаднали на друга планета.
Не беше очаквал нещо повече или по-точно, тъкмо това бе очаквал. Но само в първия момент.
Ясно бе, че без никакви угризения можеше да задържи Човека от Земята и да не му позволи да се измъкне оттук. Той поглади с пръсти тънкия черен цилиндър в джоба си.
— Не си давате сметка за деликатността на въпроса…
— Каква деликатност може да има в разрушаването на една планета — искрено се изненада Човекът от Земята. — Настоявам да съобщите подробностите на всички жители на Сарк! На абсолютно всички!
— Това е немислимо. Ще настъпи масова паника…
— В началото обещахте да го сторите.
— Да, но размислих и реших, че ще бъде неразумно.
Човекът от Земята реши да постави и следващия си въпрос:
— Не са пристигнали и представителите на МБКА.
— Зная. Заети са с организацията на съответните мерки. Още ден-два.
— Ден-два ли? Не станаха ли много тези „ден-два“!? Толкова ли не могат да ми отделят малко време? Не са видели дори изчисленията ми.
— Предложих ви аз да им ги предам — не се съгласихте.
— И продължавам да не съм съгласен. Могат да дойдат при мен или аз да отида при тях. Не ми вярвате — добави той ядосано. — Не вярвате, че Флорина ще бъде разрушена!
— Напротив.
— Не, не вярвате. Това поне е ясно. Не съм сляп. Направо се подигравате с мен. А и не сте специалист по космически анализи. Струва ми се дори, че не сте човекът, за когото се представяте. Кой сте вие всъщност?
— Ето, че се ядосахте.
— Разбира се, че се ядосах. Толкова ли е чудно? Или си мислите: „Горкият, космосът съвсем му е размътил мозъка.“
— Глупости!
Комментарии к книге «Космически течения», Давидова
Всего 0 комментариев