«Тримата електрицари»

1063


2 страница из 6
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.

Не уплашила съдбата на Месингов другите смелчаци. Долетял след него електрицарят Железни, изпил толкова течен хелий, че стоманената му вътрешност бълбукала, а скрежът, който покривал бронята му, го правел да прилича на снежен човек. Но планирайки към повърхността на планетата, се нажежил от атмосферното триене, течният хелий се изпарил от него със свистене, а той, светейки червено, паднал на ледените скали, които веднага се разтворили. Измъкнал се оттам, бълвайки пара като кипящ гейзер, но всичко, до което се докоснел, се превръщало в бял облак, от който падал сняг. Така че седнал и зачакал, докато изстине, а когато снежните звездички престанали вече да се топят върху бронираните му нараменници, понечил да стане и да се хвърли в бой, но смазката в ставите му била замръзнала и не можал дори гърба си да изправи. Стои си така до ден днешен, а падащият сняг го е превърнал в бяла планина, от която се подава само върхът на шлема му. Наричат планината Желязна, а в очните й орбити блести замръзнал поглед.

Чул за съдбата на своите предшественици трети електрицар, Кварцов, който приличал през деня на полирана леща, а през нощта на звездно отражение. Той не се страхувал, че ще му замръзне смазката в ставите, защото нямал смазка, нито че ледът под краката му ще се разпука, защото можел да се охлажда по собствено желание. Едно нещо не трябвало да прави — да мисли напрегнато, тъй като от това кварцовият му мозък загрявал, което можело да го погуби. Затова решил без мисъл да спаси живота си и да победи крионидите. Долетял на планетата, а толкова бил замръзнал от дългото пътуване през вечната галактическа нощ, че железните метеори, които, падайки, го удряли по гърдите, се пръскали на парчета със звън на стъкло. Кацнал той върху белите снегове на Криония, под нейното небе, черно като гърне, пълно със звезди, и подобен на прозрачно огледало, понечил да се замисли какво трябва да прави по-нататък, но снегът около него веднага почернял и започнал да се изпарява.

— Охо! — казал си Кварцов. — Лоша работа! Но нищо, само да не мисля и ще победя!

И решил, каквото и да става, да повтаря това изречение, защото не изисквало умствено напрежение и затова изобщо не го загрявало. И тръгнал Кварцов по снежната пустиня, без мисъл и безцелно, за да запази студенината си. Вървял така, докато не стигнал до ледените стени на Фригида, столицата на крионидите. Засилил се, ударил с глава крепостната стена така, че се разхвърчали искри, но нищо не се получило.

Комментарии к книге «Тримата електрицари», Станислав Лем

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства