— Да те вземат дяволите с твоята добре поета вода!! — викнал, треперейки от гняв, Автоматей. — И като си помисля, че за такъв приятел дадох един красиво шлифован брилянт! Знаеш ли какъв е твоят изобретател? Обикновен мошеник, разбойник и нехранимайко!
— Сигурно ще си вземеш думите обратно, когато ме изслушаш докрай — отвърнал спокойно Вух.
— Значи не си ми казал още всичко? Може би се каниш да ме забавляваш с разкази за задгробен живот, който ме очаква? Благодаря ти!
Комментарии к книге «Приятелят на Автоматей», Станислав Лем
Всего 0 комментариев