Най-сетне, след много години, обзет от нова натрапчива идея, започнал да купува цели торби с цимент. Направил от него огромна топка, а когато се втвърдила, я откарал в неизвестна посока. Говорело се, че се наел да пази една изоставена шахта и веднъж през нощта търкулнал през нейния отвор огромното бетонно кълбо, а след това до края на дните си обикалял из околността и нямало такъв боклук, който да не събирал, за да го хвърли в дълбините на празната дупка. Наистина, държал се доста странно, но повечето от тези приказки сигурно не трябва да се вземат на вяра. Трудно е да се повярва, че години наред е бил обиден на електроприятеля, на когото все пак дължал толкова много.
Информация за текста© 1964 Станислав Лем
© Павел Николов, превод от полски
Stanisław Lem
Przyjaciel Automateusza, 1964
Този превод не е публикуван на хартия.
Източник:
Свалено от «Моята библиотека» http://chitanka.info/lib/text/16030
Последна редакция: 2010-05-16 17:30:00
Реклама на сайте
Комментарии к книге «Приятелят на Автоматей», Станислав Лем
Всего 0 комментариев