«Исола»

Тази е за Цинтия

Благодаря на Дейв Шорс, Университета на Минесота, департамент „Химическо инженерство“, и както винаги, на Ейдриан Морган. За критиката съм задължен на Тереза Нилсън Хайдън, Памела Дийн, Уил Шетърли и Ема Бул. Специални благодарности за същото на Джон Роби. Благодаря на Тери Макгари за страхотната редакция. Накрая, благодаря на Дон Хил затова, че ми показа как да си набавя малко допълнителен приход, докато чакам книгата да се довърши сама, както и на всички онези каръци, които се опитваха да ми надиграят тузовете.

Чувал съм да казват, че в примитивните общества порядките били по-сложни — че било по-лесно неволно да обидиш някого например в Островните кралства или на Елди, или в Грийнъри, или при сериолите, или при дженоините, или в различните кралства на моя Източен народ, отколкото сред по-цивилизованите драгари.

Ще ми позволите да отбележа, че това го изтъкват неизменно драгари. Можете да си представите как намирате драгар, който няма да настоява, че Империята е постигнала най-високия въобразим връх на цивилизацията, нали? Но пък човек може да си представи и как Императорът подарява на някого Имперския трезор, стига да има достатъчно развинтено въображение.

И все пак между Седемнадесетте велики дома на Империята съществуват различия в това, което се смята за прилично поведение при различни обстоятелства, и си струва да се отбележи, че ако потърсиш достатъчно, ще откриеш, че винаги има практически основания за това някоя фраза или жест при различни обстоятелства да бъде смятана за учтива или невъзпитана. Да вземем един очевиден пример. Сред моите хора, когато дойдеш до къщата на свой познат, се очаква да потропаш на вратата с юмрук. Докато при драгарите това се смята за невъзпитано. Няма да ви досаждам с обяснения защо в една култура, толкова наситена с магия и затънала до гуша в параноя, е лошо да докоснеш вратата на нечий дом. Практическото тук се е превърнало във въпрос на добро възпитание.