«Текла»

Стивън БрустТекла

На Стивън Байко, Том Хенехан, Джордж Джаксън, Патрис Лумумба и Р. Т. Риядаса.

Цикълът Феникс потъва в развала и чезне.Дракон жадува за вис и за бездни.Лиорнът рогат има по-страшна жажда.Тиаса сънува коварство се ражда.Ястреб от полет надолу се взира.Дзур се промъква и сенките сбира.Исола кланя се, после напада.Цалмот все крепи се на косъм от ада.Валиста руши и после съгражда.Джерег поредната жертва изяжда.Криотата хитра мрежи заплита.Орка владее в морята водите.Текла страхлива в тревата се крие.Джегала на пръста си времето вие.Атирата властва в играта красива…И Фениксът литва от пепелта сива.

Градът: Адриланка, Белия рид.

Столицата и най-големият град на Драгарската империя. Съдържа в себе си всичко, което съставя Империята, но в по-голяма концентрация. Всички дребнави свади в седемнадесетте Велики дома и понякога между тях, тук стават още по-дребнави и по-ожесточени. Господарите на дракони се бият за чест, благородниците на йорич се бият за справедливост, благородниците на джерег се бият за пари, а Господарите на дзур се бият за удоволствие.

Ако при тези свади се наруши закон, пострадалата страна може да потърси правосъдие от Империята, която следи взаимоотношенията между домовете с безпристрастието на лиорн, съдийстващ дуел. Но организацията, съществуваща в ядрото на дома Джерег, действа незаконно. Империята нито желае, нито е в състояние да се наложи над законите и обичаите, управляващи това вътрешно общество. Но понякога тези неписани закони се нарушават.

Тогава за работа се залавям аз. Аз съм убиец.

(обратно)Пролог

Намерих оракул на три карета надолу по „Кураж“, малко извън моя район. Носеше синьото и бялото на дома Тиаса и работеше в една дупка над една хлебарница — стигаше се по прогнило дървено стълбище между порутени стени, до още по-прогнила врата. Вътре беше… да не ви описвам. Все едно.

Не беше зает, тъй че хвърлих два златни империала на масата и седнах срещу него на едно кекаво осмоъгълно столче като неговото. Изглеждаше попрестарял, сигурно гонеше хиляда и петстотинте.

Мерна с очи двата джерега, кацнали на раменете ми, но предпочете да се направи на безразличен.

— Източняк — каза ми. Каква проницателност. — И джерег. — Тоя направо беше гениален. — С какво мога да ви услужа?