«Реквием за две ръце»

За една вещица…

„ТАМ ВЫСОКО“ — „АРИЯ“, „Крещение огнем“ — 2003

Не ведьма, не колдунья

Ко мне явилась в дом,

Не в пору полнолунья,

А летним, ясным днем…

„Обычно на рассвете

Я прихожу, во сне,

Но все не так на этот раз…“ —

Она сказала мне

„Усталость, ненависть и боль,

Безумья темный страх…

Ты держишь целый ад земной

Как небо, на плечах!

Любой из вас безумен —

В любви и на войне,

Но жизнь — не звук, чтоб обрывать…“, —

Она сказала мне … Там, высоко — нет никого

Там также одиноко, как и здесь

Там, высоко — бег облаков

К погасшей много лет назад звезде

„Пока ты жив, не умирай,

На этот мир взгляни —

У многих здесь душа мертва,

Они мертвы внутри!

Но ходят и смеются,

Не зная, что их нет…

Не торопи свой смертный час“, —

Она пропела мне

„Сбежать от жизни можно

От смерти — никогда.

Сама жизнь крылья сложит

И я вернусь сюда…“

Не ведьма, не колдунья

Явилась в дом ко мне,

А летним днем испить воды

Зашла случайно смерть

Тук ли си? Не виждам, не чувам и не усещам нищо. От сълзите, пролени за теб, ослепях. От виковете, предназначени да прогонят гласа на ревността, оглушах. От ударите по стени, стъкла и ненавистни хорски физиономии ръцете ми са безчувствени. Не че има за какво повече да виждам, чувам или усещам каквото и да било. Превърнах се в бледа сянка на самия себе си. И всичко това заради теб. Странно — всичките ми учители по магически изкуства постоянно ми повтаряха отдавна утвърдена поговорка „Слабо и некачествено като женска магия“. Ако бяха живи, днес бих им се изсмял в лицето. Понеже, както се оказва, вещиците също могат да раждат невероятно силни магии. От тях сърцето пропада в невиждани досега бездни, ръцете започват да създават думи, по-нежни от вълшебство, а очите спират да виждат друго, освен тази, която ги е оплела в нежните си като коприна и силните си като драконово проклятие мрежи.

Лошото е, че вещиците, особено младите като теб, правят тези магии без цел, а просто за да опитат до каква именно степен се простира изкуството им. А, щях да забравя — и без да мислят за страничните ефекти на всяко заклинание. Именно заради тези странични ефекти (понякога простосмъртните ги наричат „ревност“…) сетивата ми отказаха да работят.