«Демон, юда и магьосник»

И тогава златните пламъци и облаци изчезнаха. Той се изпълни със странно и необяснимо усещане, а в средата на пода под него едно дете стоеше и въртеше любопитно очи. Намираше се в кръг от светлина, сякаш дошла от нищото, или сякаш самото то я излъчваше. Когато погледите им се срещнаха, то весело се засмя и протегна розовите си ръчички.

Озърна се наоколо. „Какво прави това дете там?“, помисли си той, и решително тръгна към детето. Навлезе в кръга от светлина и изведнъж с него се случи нещо много странно. Сякаш цялата му личност го напусна и се свлече от него. Всички желания, мисли, намерения — изчезна всичко, което бе преживял. В него не остана никакво чувство относно това, което бе преживял, относно това, което бе представлявал, относно цялото му съществуване. Остана единствено споменът за един отрязък от време, който представляваше животът му. Сякаш някой в миг отне цялата му личност, но заедно с това му донесе и усещане за огромна пълнота и разбиране. И тогава детето се протегна, хвана го за ръка и въпреки че изглеждаше много малко, за да може да ходи, се изправи и го поведе след себе си, гукайки весело.

По коридорите на празнично украсения дворец забързани придружители и придружителки разнасяха блюда, отрупани с многообразни апетитни ястия. Целият първи етаж на двореца бе старателно подготвен за тържеството по случай сватбата на Деница — най-голямата от трите дъщери на кан-предводителя Иртхитюин, владетел на областта Онгалада, с Вихтун — сина на кан-предводителя Умар, владетел на област Чаладара. За церемонията бяха пристигнали много представители на билярската аристокрация заедно с кан-предводителите на останалите две области на Биляра.