Бърн, Богиня на земята, Спящата богиня
Каладън Бруд, Боен главатар
Котильон/Въжето (Убиецът на Върховен дом Сянка)
Десемврий, Бог на трагедията
Д’рек, Червея на есента (наричана понякога Кралицата на болестта, виж Полиел)
Фандърей, Вълчицата на зимата
Финир, Глигана (виж също Теннерок)
Джедъроун, Богиня на пролетта и прераждането
Велики гарвани, гарвани, хранещи се с магия
Гуглата (Кралят на Върховен дом Смърт)
Джес, Кралица на заплитането
Каллор, Върховен крал
К’рул, Древен бог
Маел, Древен бог
Моври, богиня на просяците, робите и крепостниците
Нерруз, Богиня на спокойното море и попътния вятър
Опонн, Двамата шегаджии на случайността
Оссерк, Бог на небето
Полиел, Господарката на покварата
Кралица на сънищата (Кралица на Върховен дом Живот)
Сенкотрон/Амманас (Крал на Върховен дом Сянка)
Шеденул/Солиел, Богиня на знахарството/лечителството
Солиел, Господарка на лечението
Теннерок/Финир, Глигана с Петте бивни
Сакатият бог, Крал на веригите
Хрътките (от Върховен дом Сянка)
Тогг (виж Фандърей), Вълкът на зимата
Трейк/Трийч, Тигъра на лятото и битката
Синът на Тъмата/Лунния господар/Аномандър Рейк (Рицар на Върховен дом Мрак)
Трийч, Първи герой
(обратно)ПрологДревните войни на Т’лан Имасс и Джагът раздирали света. Огромни пълчища се сражавали сред опустошените земи и мъртъвци се трупали на грамади, костите им станали кости на хълмове, кръвта им — кръв на морета. Магии бушували, докато самото небе не се превърнало в огън…
Древни истории, т. I Кинисък Карбар’н I.Мет’ки Айм (Погромът на Гнилия цвят), Тридесет и трета Джагътска война
298 665 години преди Съня на Бърн
Лястовици прелитаха през облаците комари, танцуващи над блатясалите низини. Небето над тресавището си оставаше сиво, но бе изгубило зимната си лъскавина на живак и топлият вятър, въздишащ из въздуха над опустошената земя, лъхаше на изцеление.
Нявгашното вътрешно пресноводно море, наричано от Имасс Джагра Тил — породило се от разбитите джагътски ледове, — вече също преживяваше предсмъртните си гърчове. Небесната сивота се отразяваше в стапящите се езерца и калните, дълбоки до коляното водни огледала, докъдето стигаше погледът, но все едно, отскоро появилата се суша доминираше над околния пейзаж.
Комментарии к книге «Спомени от лед», Русинов
Всего 0 комментариев