«Затворникът»

Скърцането на веслата и плясъкът на водата явно бяха успели да ме приспят, понеже когато лодкарят каза „Пристигнахме“, се сепнах и доста време се чудих къде съм. След няколко дълги секунди обаче съзнанието ми възприе студа, влагата и отвратителното количество мрак, което се изсипваше върху мен като лавина. Имах чувството, че дори факелът в ръцете на лодкаря гори с черен пламък.

— Господи! И сте го заключили тук?!

— Той е вътре по собствено желание, отче — смотолеви селянинът и завърза лодката здраво за една от ръждясалите куки на брега, подобни на тези, за които оказаха труповете в моргата на нашия манастир. Тръснах глава, за да прогоня сравнението, и търпеливо изчаках всички проверки: документи, претърсване, сканиране с магическа пръчка (последното доста ме изнерви, понеже магът току-що бе завършил Университета и бе доста пипкав), после една доста дразнеща инспекция на малкото личен багаж, който имах… Най-накрая началникът на стражата успя да изцеди някаква измъчена усмивка от каменното си лице и промълви през зъби:

— Добре дошли в Осгард, отче.

Докато крачех по хлъзгавите стъпала нагоре, към самия връх на кулата, където ми бяха казали, че е килията му, съвсем сам, с един-единствен факел, който сякаш нямаше да ми стигне и за половината стълби, неусетно се замислих колко малко души са извървявали този път, без стражата да ги подбутва отзад постоянно с мечовете си, а ръцете им да не са здраво оковани с ръждясали вериги. Сигурно се брояха на пръсти. Говореше се, че преди седмица лично крал Робърт е дошъл дотук, без охрана и без свита, за да разговаря с него, но си бе тръгнал с празни ръце. Не ми се мислеше за тези клюки.

Както не ми се мислеше и за това колко души са извървели обратния път… имам предвид живи. Всъщност и без това мъртвите биваха изхвърляни директно от кулата, за да могат и пираните отдолу да усетят сладостта от живота. В крайна сметка в Кайлен имаше и други затвори, но Осгард бе най-добрият… и най-зловещият. Тук не изпращаха за дреболии от рода на убийство или метеж. Тук бе елитът.