Луси надникна и видя няколко дълги кожени палта. Едва ли имаше нещо, което обичаше повече от мекотата на кожите. Тя веднага влезе в дрешника, шмугна се между палтата и зарови лицето си в тях. Остави вратата отворена, защото знаеше колко е глупаво да се затвориш в дрешник. След малко влезе по-навътре и попадна на втори ред палта, който висеше зад първия. Беше тъмно и Луси протегна ръце, за да не се удари в гърба на дрешника. Направи крачка напред, две, три… Очакваше, че пръстите й ще се допрат до дърво, но все още не го достигаше.
„Какъв огромен дрешник!“ — мислеше си Луси и продължаваше да влиза навътре, като разтваряше меките надиплени палта. Изведнъж почувства, че нещо скрипти под краката й.
„Дали не стъпвам върху топчета нафталин!“ — запита се тя и се наведе да провери с ръка. Но вместо дъното на дрешника напипа нещо пухкаво и хладно. „Странно!“ — помисли си Луси и направи още няколко крачки напред.
Сега вече почувства, че до лицето и ръцете й не се допира меката кожа, а нещо твърдо, грубо и дори бодливо.
— Като че ли съм сред клоните на дърво! — възкликна Луси.
Видя далечни проблясъци на светлина. Отгоре й се сипеше нещо меко и студено. Минута по-късно тя разбра, че стои насред гора, под краката й има сняг, а из въздуха танцуват снежинки.
Първоначално се изплаши, но любопитството й надделя. Погледна през рамо, за да се увери, че вижда отворената врата на дрешника. В стаята все още беше ден. „Ако поискам, винаги мога да се върна обратно“ — помисли си Луси.
Тя тръгна напред през гората към светлина, която беше видяла. След десетина минути разбра, че това е уличен фенер. Докато го гледаше и се чудеше защо в гората има фенер, както и какво да прави по-нататък, Луси чу приближаващо се топуркане. Скоро в светлината на фенера застана странно същество.
Комментарии к книге «Лъвът, Вещицата и дрешникът», Клайв Стейпълс Луис
Всего 0 комментариев