«Лъвът, Вещицата и дрешникът»

2229

Описание

Те отвориха вратата и влязоха в новия свят… Нарния… земята, скована във вечна зима… страната, чакаща някой да я освободи… Питър, Сюзан, Едмънд и Луси, четирите деца от семейство Певънзи, са изпратени в старо имение на гости на стар и ексцентричен професор. Играейки си на криеница, четиримата минават през странен дрешник в загадъчен вълшебен свят, скован от лед — света на Нарния. Сега обаче Нарния е поробена от Бялата Вещица, позната като кралица Джейдис. И когато всяка надежда, че слънцето ще изгрее над заледените поляни, е загубена, песента на приказния лъв Аслан ще събуди Говорещите зверове и ще вдъхне отново живот. Но каква ще бъде цената…



3 страница из 82
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.

Луси надникна и видя няколко дълги кожени палта. Едва ли имаше нещо, което обичаше повече от мекотата на кожите. Тя веднага влезе в дрешника, шмугна се между палтата и зарови лицето си в тях. Остави вратата отворена, защото знаеше колко е глупаво да се затвориш в дрешник. След малко влезе по-навътре и попадна на втори ред палта, който висеше зад първия. Беше тъмно и Луси протегна ръце, за да не се удари в гърба на дрешника. Направи крачка напред, две, три… Очакваше, че пръстите й ще се допрат до дърво, но все още не го достигаше.

„Какъв огромен дрешник!“ — мислеше си Луси и продължаваше да влиза навътре, като разтваряше меките надиплени палта. Изведнъж почувства, че нещо скрипти под краката й.

„Дали не стъпвам върху топчета нафталин!“ — запита се тя и се наведе да провери с ръка. Но вместо дъното на дрешника напипа нещо пухкаво и хладно. „Странно!“ — помисли си Луси и направи още няколко крачки напред.

Сега вече почувства, че до лицето и ръцете й не се допира меката кожа, а нещо твърдо, грубо и дори бодливо.

— Като че ли съм сред клоните на дърво! — възкликна Луси.

Видя далечни проблясъци на светлина. Отгоре й се сипеше нещо меко и студено. Минута по-късно тя разбра, че стои насред гора, под краката й има сняг, а из въздуха танцуват снежинки.

Първоначално се изплаши, но любопитството й надделя. Погледна през рамо, за да се увери, че вижда отворената врата на дрешника. В стаята все още беше ден. „Ако поискам, винаги мога да се върна обратно“ — помисли си Луси.

Тя тръгна напред през гората към светлина, която беше видяла. След десетина минути разбра, че това е уличен фенер. Докато го гледаше и се чудеше защо в гората има фенер, както и какво да прави по-нататък, Луси чу приближаващо се топуркане. Скоро в светлината на фенера застана странно същество.

Комментарии к книге «Лъвът, Вещицата и дрешникът», Клайв Стейпълс Луис

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства