«Царството на Хаоса»

Амбър: висок и бляскав върху Колвир в средата на деня. Черен път: нисък и застрашителен през Гарнат на юг към Хаоса. Аз: нервно крача насам-натам, като от време на време спирам в библиотеката на двореца да попрочета нещо. Вратата на тази библиотека: затворена и залостена.

Вбесеният принц на Амбър седна зад бюрото и отново съсредоточи вниманието си върху отворената книга. На вратата се почука.

— Махай се! — извиках аз.

— Коруин. Аз съм — Рандъм. Хайде, отвори. Нося ти дори обяд.

— Един момент.

Станах, заобиколих бюрото и прекосих стаята. Рандъм кимна, щом му отворих. Носеше поднос, който остави върху малка масичка, близо до бюрото.

— Много храна си донесъл — отбелязах.

— И аз съм гладен.

— Ами действай тогава.

Той ме послуша. Наряза месото и ми подаде едно парче, заедно с филия хляб. После наля вино. Седнахме и започнахме да се храним.

— Знам, че все още си бесен… — обади се след известно време Рандъм.

— А ти не си ли?

— Е, аз вероятно вече съм свикнал донякъде. Не знам. И все пак… Да. Беше доста безцеремонен, нали?

— Безцеремонен? — Отпих голяма глътка от виното. — Също като едно време. Дори по-зле. Действително бях почнал да го харесвам, докато се преструваше на Ганелон. А сега, като пое отново нещата в свои ръце, пак е така деспотичен, както винаги — даде ни купища нареждания, които не си направи труда да обясни и отново изчезна.

— Каза, че скоро ще се свърже с нас.

— Предполагам, че и предишния път е имал подобни намерения.

— Не съм чак толкова сигурен.

— А не даде и никакви обяснения за досегашното си отсъствие. Всъщност, на практика той не ни разкри нищо.

— Вероятно има свои основания за това.

— Започвам да си задавам един въпрос, Рандъм. Смяташ ли, че е възможно умът му вече да отслабва?

— Беше му достатъчно силен, за да те заблуди.

— С комбинация от животинска подлост и умение да се преобразява.

— И все пак успя, нали?

— Да. Успя.

— Коруин, а не ти ли се струва, че не желаеш той да разполага с ефективен план, че не искаш той да се окаже прав?

— Това е нелепо. Аз не по-малко от всеки друг искам тази каша да се оправи.

— Да, но като че ли предпочиташ отговорът да дойде от другаде.

— Накъде биеш?

— Ти отказваш да му се довериш.

— Признавам. Не съм го виждал — като него самия — от дяволски много време и…