«Вихър от мечове»

„Песен за огън и лед“ се разказва през очите на герои, които понякога са на стотици и дори хиляди мили един от друг. Някои глави покриват един ден, други — само част; в трети действието може да се проточи в рамките на две денонощия, месец или половин година. С такава структура разказът не може да бъде строго последователен: понякога важни събития стават едновременно, на хиляди левги разстояние.

В случая с настоящия том читателят трябва да е наясно, че началните глави на „Буря от мечове“ не толкова следват последните от „Сблъсък на крале“, колкото ги застъпват. Започвам с поглед над някои от нещата, които ставаха на Юмрука на Първите, в Речен пад, в Харънхъл и на Тризъбеца, докато се водеше битката на Черна вода при Кралски чертог и непосредствено след нея…

Джордж Р. Р. Мартин

На Филис, защото ме накара да включа драконите

Денят беше сив и люто студен и кучетата не искаха да хванат миризмата.

Голямата черна кучка подуши само веднъж мечите следи, отстъпи и заситни боязливо към другите, подвила опашка. Псетата се бяха сгушили отчаяно на купчина край речния бряг и вятърът ги пердашеше безмилостно. Чет също го усещаше как хапе през пластовете черна вълна и щавена кожа. Беше адски студено както за човек, така и за звяр, но бяха тук и отърване нямаше. Устата му се беше изкривила и той почти усещаше как почервеняват подлютени мехурите, покриващи бузите и шията му. „Щях да съм си на топло сега на Вала, да храня скапаните гарвани и да паля огъня на майстер Емон.“ Копелето Джон Сняг го беше лишило от това, той и дебелото му приятелче Сам Тарли. Заради тях беше тук сега, да му мръзнат проклетите топки с глутница скапани псета в дълбините на обладаната от духове гора.

— Седем ада! — Той дръпна силно каишките да вкара псетата в правия път. — По следата, копелета недни! Меча следа е това. Ще ли ви се месце, или не? Търси! — Но кучетата само се сгушиха още по-плътно и заскимтяха. Чет изплющя с късия си камшик над главите им и черната кучка му изръмжа. — Кучето месо не е по-лошо от мечото — закани й се той. Дъхът му замръзваше с всяка дума.

Ларк Сестриния стоеше скръстил ръце пред гърди, пъхнал длани под мишниците си. Носеше черни вълнени ръкавици, но все се оплакваше как му мръзнели пръстите.

— Адски студено е за лов — рече той. — Да й го туря на тая мечка, не си струва да мръзнем зарад нея.