«Наемниците на Дендарии»

Майлс успя да прикрие обзелото го раздразнение. Един Господ знаеше как изглежда сред тълпата, особено пък сред тълпа като тази тук! Добре, че този Костолиц не започна да му прави заклинателни знаци като изкуфялата старица в земите на Воркосиган. В затънтените краища на Бараяр, най-вече в района на планината Дендарии, която беше част от владенията на фамилията Воркосиган, все още се прибягваше до ритуални детеубийства, дори когато ставаше въпрос за такива незначителни недъзи като „заешка устна“. Властите бяха безсилни да се справят с тази порочна и жестока традиция. Сведе поглед към двете пръчки от блестящ метал, които стягаха левия му крак между глезена и коляното, и които до днес беше прикривал под панталоните си.

— Това е шина — отвърна любезно, но хладно той.

— Защо ти е? — продължаваше да го зяпа Костолиц.

— Временно укрепване на костта. Ще я сваля когато лекарите се уверят, че няма опасност от счупване. Това ще стане след като престане растежа, мястото на шината ще заемат специални синтетични протези.

— Гадна работа — отбеляза Костолиц. — От каква болест страдаш? — Тялото му леко се отдръпна встрани.

Трябва да му кажа, че е заразна, горчиво въздъхна Майлс. Или пък че преди година бях с десетина сантиметра по-висок… Удържа на изкушението и отвърна:

— Майка ми е получила отровно обгазяване по време на бременността си. Успяла да се оправи, но аз съм се родил с аномалии, които пречат на нормалния растеж на костите.

— Хм… Не те ли лекуваха?

— Разбира се, че ме лекуваха. Иначе днес да съм в инвалидна количка…

Костолиц изглеждаше леко отвратен, но престана да се отдръпва встрани.

— Но как си минал през предварителния медицински преглед? — учуди се той. — Мислех, че минималната височина на кандидатите е задължителна за всички…

— Направиха компромис заради отличните ми резултати от останалите тестове.