«Албена»

АЛБЕНА

КУЦАР, мъжът й

НЯГУЛ

НЯГУЛИЦА

ИВАН СЕНЕБИРСКИ

ДЯДО ВЛАСЮ

МАРИН, кметът

МАРИНИЦА

ХАДЖИ АНДРЕЯ

ГАВРИЛ

ГАВРИЛИЦА

ДАСКАЛ ТОДОР

ГУНЧО МИТИН

БАБА МИТА

САВКА

КЕРАНИЦА

МЛАДИЯТ ДРУГОСЕЛЕЦ

СТАРИЯТ ДРУГОСЕЛЕЦ

СТАРШИ СТРАЖАР

СТРАЖАР

СЕЛЯНИ

СЕЛЯНКИ

Действието става преди войните, в едно село в Североизточна България. Облекло — народните носии по тия места; само Сенебирски и Нягул са облечени полуграждански.

Даскал Тодор — около 60 год. Облечен е полуграждански — широки панталони от домашен шаяк, също такава жилетка. Често пъти не носи палто, а е по ръкави — също от домашен, тъкан плат. Понякога носи палтото си наметнато на едното рамо и като върви, силно размахва свободната си ръка и завъртва ту едното си, ту другото си рамо. Голям нос, разделена надве побеляла брада, малко еврейски тип. Често вади гребен и с бързи, привични движения разчесва брадата си. Непостоянен и безхарактерен, но наклонен към добродушна веселост, обикновено държи ръцете си отзад. Когато приказва, прави живи ръко-махания, а на лицето му се явяват най-разнообразни мимики. Най-обикновеният му жест: поглажда брадата си, като я оправя — надясно, наляво, пак надясно. Селяните зачитат в него стария и заслужил все пак учител, но не крият пренебрежението си към безхарактерния човек.

Куцар — 30–32 год., но изглежда по-възрастен, отколкото е. Голяма, почти четвъртита глава, къс врат, гъста, сплъстена коса, която стига чак до веждите му. Едро лице, едри черти. Цял е посипан с паспал. Плещите му са тъй широки, че изглежда попригърбен, а ръцете му, отдалечени от рамената му, висят като разперени. Обикновено е намръщен, съсредоточен в работата си, но когато се засмее — лицето му изведнъж се променя — светва и става добродушно. Бавно говори, бавно върви, но от цялото му същество ниша страшна и непоколебима сила. Глуповат човек, но способен на голяма привързаност, честен и добър, но страшен в гнева си.