«Синът на сиромаха»

Било ли е, или не — не знам, но казват, че живял някога един сиромах. Той си имал жена и син. Мъчно му било на сиромаха, че и сам нямал какво да яде, и семейството си нямал с какво да нахрани. И решил да умре.

Излязъл веднъж от къщи и казал на жена си и на сина си да не го чакат. Вървял, що вървял, срещнал един човек. Човекът го попитал:

— Накъде си тръгнал?

— Остави ме — отговорил сиромахът. — Искам да се убия! Пътникът започнал да го увещава:

— Недей се убива! Аз имам една свирка, ще ти я подаря.

Взел сиромахът свирката и продължил пътя си. Вървял, що вървял, срещнал друг пътник.

Пътникът го попитал къде отива.

— Искам да се убия — отвърнал беднякът.

— Не, не се убивай — увещавал го пътникът, — аз имам една шапка, ще ти я подаря, само не се убивай.

Взел сиромахът шапката и продължил пътя си. Вървял, що вървял, срещнал трети пътник.

— Накъде си тръгнал и какво търсиш? — запитал го той.

— Искам да се убия, търся смъртта — отговорил сиромахът.

— Не прави това, човече — казал му и този пътник. — Аз имам една кесия. Вземи я, само се откажи да търсиш смъртта.

Сиромахът взел кесията, помислил малко и се завърнал в къщи. Минало се известно време. Сиромахът умрял.

Жена му и синът му останали самички. Те живеели в голяма бедност. Имали си само една кокошчица. Събере майката яйца, даде ги на сина си да ги продаде и да купи хляб, и така преживявали.

Веднъж момчето рекло на майка си:

— Мамо, трябва да си купя кесия, защото губя парите.

— Ето, синко — казала майка му, — вземи кесията на баща си, вместо да харчиш пари за нова.

Продало момчето яйцата и сложило парите в кесията. Когато ги изсипало, за да ги преброи, гледа — парите се удвоили.

Учудило се момчето. Взело парите, сложило ги отново в кесията, после пак ги изсипало и що да види — парите се утроили.

Разбрало то каква сила притежава кесията, скрило я на тайно място и никому нищо не казало. Пускало пари в кесията и изваждало два пъти повече. Заживели синът и майката охолно.

Веднъж момчето казало:

— Мамо, ще отида да си купя шапка.

— Недей, сине — рекла майка му, — ето носи шапката на баща си вместо да харчиш пари за нова.

Взело момчето шапката, сложило я на главата си и станало невидимо.

Учудило се то, зарадвало се, скрило шапката и никому не казало каква сила притежава тя.