Моят литературен агент е Дарли Андърсън от Лондон.
Редакторите ми са Дейвид Хайфил от Ню Йорк и Мариан Велманс от Лондон.
Те работиха усърдно, за да ми помогнат да пробия.
Тази книга е посветена на тях тримата с признателност за всичките им усилия, които далеч надхвърлят служебните задължения.
1Арестуваха ме в закусвалнята на Ено. Точно по пладне. Бях поръчал яйца и кафе. Не обядвах, просто закусвах късно. Чувствах се изтощен и подгизнал след дългото ходене под проливния дъжд. Чак от магистралата до покрайнините на градчето.
Закусвалнята беше малка, но чиста и светла. Съвсем нова, изградена като вагон-ресторант. Тясна, с дълъг тезгях от едната страна и външна кухня. От другата страна покрай стената имаше сепарета. Входът се намираше точно по средата.
Седях край прозореца в едно от сепаретата и четях в нечий забравен вестник каква кампания подхващал президентът, за когото не бях гласувал предния път и не смятах да го сторя сега. Навън вече не валеше, но стъклото още бе обсипано с лъскави капки. Видях как полицейските коли нахлуха на паркинга. Караха бързо и когато заковаха на място, изпод гумите им с хрущене се разхвърча чакъл. Лампите отгоре се въртяха и мигаха. Вратите се отвориха рязко и отвътре изскочиха полицаи. По двама души от всяка, готови за стрелба. Два револвера, две пушки. Дебела работа. Един с револвер и един с пушка изтичаха отзад. Другите двама се втурнаха към вратата.
Седях си и ги гледах. Знаех какви хора има в закусвалнята. Готвачът отзад в кухнята. Две сервитьорки. Двама старци. И аз. Тази операция беше за мен. Нямаше и половин час, откакто пристигнах в града. Останалите петима вероятно живееха тук открай време. Ако някой от тях си имаше неприятности, в закусвалнята щеше да се домъкне сконфузен сержант. Щеше да се извини. И да измънка смутена покана за посещение в участъка. Значи суматохата и тежката артилерия не бяха за някого от тях. Бяха за мен. Налапах едното яйце и пъхнах пет долара под чинията. Сгънах забравения вестник на квадрат и го прибрах в джоба на сакото си. Допих кафето, като внимавах ръцете ми да са над масата.
Комментарии к книге «Място за убиване», Ли Чайлд
Всего 0 комментариев