— Не смятам да отговарям пред Камарата на представителите! — на свой ред викна парижанинът.
— Мога да накарам съдружниците ни от Палермо да те разубедят — заплашително рече адвокатът от Рим. — Сам ще се убедиш, че не си прав.
— А защо не опитате още сега? Нима се страхувате от един старец?
Разгневен, италианецът скочи от стола си и пъхна ръка под добре скроеното сако. По-далеч не успя да стигне. Лицето му бе раздробено от един-единствен куршум, изстрелян от оръжието със заглушител в ръцете на прислужника Антоан. Тялото на адвоката от Рим се строполи, върху паркета плъзна кърваво петно.
— Трябва да си се побъркал! — изкрещя германецът. — Той просто искаше да ти покаже изрезка от статия, в която се намеква, че няколко от твоите компании са свързани с мафията, което е самата истина. Ти си чудовище!
— В твоите уста това звучи смешно, ако човек си припомни Аушвиц и Дахау.
— По това време аз дори не съм бил роден!
— Прочети какво пише в историята… Какво казваш, Антоан?
— Самозащита, мосю. Като старши информатор на Френските тайни служби ще представя доклад по въпроса. Господинът посегна за оръжие.
— Глупости! — кресна адвокатът от Вашингтон. — Ти си ни приготвил капан, кучи сине!
— Не бих казал. Просто исках да бъда сигурен, че ще изпълните заповедите ми.
— Невъзможно! За бога, нима не разбираш? Това би означавало край за всички нас…
— Засега само за едного, но ние ще се отървем от тялото… ще нахраним рибките в морето.
— Ти наистина си се побъркал!
— С времето всички ние загубихме здравия си разум. А в началото не бяхме такива… Спрете! Антоан!… Люковете!
Внезапно зад стъклата на малките кръгли прозорчета се появиха лица, покрити с гумени маски. Един по един те атакуваха стъклата с оръжието си, след което започнаха безразборна стрелба към всяко ъгълче и сянка в помещението. Макар и ранен в рамото, Антоан издърпа господаря си под прикритието на масивен шкаф. Мушистин бе ранен в гърдите, по всяка вероятност смъртоносно.
— Рене, Рене! — извика прислужникът. — Дишай дълбоко, дишай! Отидоха си! Ще те откарам в болница!
— Не, Антоан, твърде късно е! — на пресекулки изхриптя Мушистин. — С адвокатите е свършено, а аз не съжалявам за края си. Живях със злото и умирам с готовност да го отрека. Навярно това също ще се окаже от значение.
— Какво говориш, приятелю, мой най-скъпи приятелю?
— Намери Беоулф Агът.
— Кого?
Комментарии к книге «Горещата конспирация», Роберт Ладлэм
Всего 0 комментариев