«Зъбите на тигъра»

Том КлансиЗъбите на тигъра

„Нощем хората спят спокойно в леглата си, само защото други са готови да вършат насилие вместо тях.“

Джордж Оруел

„Това е война на незнайни воини; но нека всички да се борим с непоколебима вяра и чувство за дълг…“

Уинстън Чърчил Къде Държавата да я поставим?В Небето горе? Или на Земята?Кое по-мъдро е? Човечеството да затриемслед раждането му? Или преди?Делата тез най-свише се решават —там, дето умниците държавници стоят…Но има друго нещо, знаем го от опит:Държавата свещена унищожава я война.Свещена война, наричат я така.Народът кой го води, не е важно.Всевишният, дали?Най-кряскащият политик, нали?Кажете бързо как човеците да уморим?Или по-евтино е да гласуват може би?Нещата тези ставали са и преди,а който в гроба е, отдавна се изпепели…Народът свят ли? Глупости са туй!Той роб е, знаем го ний вси!Ръдиард Киплинг, „Песента на Макдонъф“ ДРУГИЯТ БРЯГ НА РЕКАТА

Дейвид Грийнголд беше роден в най-американската от всички общини — Бруклин, но на неговия бар мицва1 в живота му настъпи важна промяна. След като тържествено си каза „От днес аз съм мъж“, той отиде на семейното празненство и се срещна с някои членове на фамилията, дошли от Израел. Чичо му Мойсей беше там много преуспяващ търговец на диаманти. Бащата на Дейвид също имаше седем бижутерийни магазина за продажба на дребно, главният от които беше на Четиринадесета улица в Манхатън.

Докато баща му и чичо му разговаряха за бизнес на чаша калифорнийско вино, Дейвид се озова в компанията на своя първи братовчед Дениъл. Той беше с десет години по-голям, току-що беше започнал работа в Мосад — израелското главно външно разузнаване — типичен новобранец, който забавляваше братовчед си с разни истории. Дениъл беше отбил задължителната си военна служба при израелските парашутисти, имаше единайсет скока и дори беше участвал за малко в Шестдневната война през 1967 година. За него това беше щастлива война, без сериозни загуби за ротата му и с достатъчно убити врагове, за да му изглежда като спортно приключение — нещо като сафари за опасен дивеч, но не чак толкова опасен, чийто край напълно отговаряше на предвоенните очаквания.