«Кръв»

1599

Описание

Години наред, като служител на ФБР, Тери Маккейлъб е разследвал кървавите престъпления на серийни убийци. Но сега Тери е вън от играта. Прекалено силният стрес е изхабил сърцето му. Прогнозата е ужасна. Тери очаква ново сърце от донор. Осем седмици по-късно той неочаквано разбира, че е жив заради брутално престъпление. В гърдите му бие сърцето на жертва. Но полицията е безпомощна и Тери решава да помогне на разследването. Той скоро напипва следите на един от най-интелигентните и зловещи убийци, чиито престъпления представляват неразгадаем кошмар дори за ФБР.



1 страница из 271
читать на одной стр.
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

стр.
Майкъл КонълиКръв

На Тери Хансън и Майра Маккейлъб

Последните й мисли бяха за Реймънд. Скоро щеше да го види. Той щеше да се събуди както винаги и да я посрещне у дома с топла, продължителна прегръдка.

Тя се усмихна и господин Канг зад щанда й отвърна, въобразявайки си, че усмивката й е предназначена за него. Усмихваше й се всяка вечер и изобщо не подозираше, че мислите и усмивките й всъщност са за Реймънд, за мига, който я очакваше.

Звукът на камбанката от вратата зад гърба й почти не й направи впечатление. Вече беше извадила двата долара и ги подаваше на господин Канг. Но той не ги взе. Тогава тя забеляза, че вече не я гледа и че погледът му е насочен към вратата. Усмивката му бе изчезнала и устата му беше леко отворена, сякаш в напразен опит да произнесе някаква дума.

Усети, че някой я стиска за дясното рамо в лявото й слепоочие се притисна хладна стомана. Пред очите й избухна дъжд от светлина. Ослепителна светлина. В този миг тя зърна скъпото лице на Реймънд, после всичко потъна в мрак.

(обратно)1.

Маккейлъб я видя пръв. Той вървеше по главния кей покрай милионерските яхти, когато забеляза жената, застанала на кърмата на „Преследваща вълна“. Беше десет и половина в събота сутрин и топлият шепот на пролетта бе довел много хора на кейовете на Сан Педро. Маккейлъб завършваше разходката, която правеше всяка сутрин. Вече се задъхваше, но когато наближи яхтата, съвсем забави крачка. Отначало изпита раздразнение — жената се бе качила на борда неканена. Но после сподави яда си и се зачуди коя ли е и какво иска.

Не беше облечена за излизане в морето. Носеше широка лятна рокля до средата на бедрото. Морският бриз се канеше да я повдигне и затова тя я придържаше с една ръка. Маккейлъб още не можеше да види стъпалата й, но по стегнатите очертания на мускулите на кафявите й крака предполагаше, че не носи обувки за яхта. Бе на високи токчета. Той незабавно си помисли, че жената е там, за да направи впечатление на някого.

Маккейлъб не беше облечен, за да прави каквото и да е впечатление. Носеше стари джинси, разпрани от носене, а не заради модата и тениска от регатата за златната купа на Каталина отпреди няколко лета. Дрехите му бяха в петна — най-вече кръв от риба, собствената му кръв, морски полиуретан и машинно масло. Това бяха дрехите му и за риболов, и за работа. Имаше намерение да използва уикенда, за да поработи по яхтата и беше облечен за тази цел.

Комментарии к книге «Кръв», Майкл Коннелли

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!