— Бьом не е идвал днес. А и вчера. — После добави: — Обикновено идва всеки ден да храни птиците си.
Качих се отново на колата и потеглих към Екологическия резерват. Намираше се недалеч от Монтрьо и се състоеше от изградени в традиционен швейцарски стил селски къщи, върху чиито комини гнездяха двойки щъркели. Царството на Бьом.
Скоро навлязох в изкуственото село и тръгнах пеш по пустите улички. Доста се лутах из лабиринта от кафяви и бели къщи, докато открия градската кула — мрачна четвъртита постройка, висока над двайсет метра. На върха й се кипреше гнездо с гигантски размери. „Най-голямото гнездо в Европа“ — ми бе казал Бьом. Щъркелите си бяха вътре и тракаха с клюнове. От Бьом нямаше и следа.
Отправих се към къщата на пазача, когото открих пред телевизора му.
— Бьом? Завчера беше тук. Извадихме стълбата. (Припомних си адската машина, с която орнитологът стигаше до гнездото — древна и проядена от червеи пожарникарска стълба.) Но оттогава не съм го виждал. — Човекът сви рамене и добави: — Тук Бьом си е у дома. Идва и си отива, когато реши.
Някаква неясна интуиция ме накара да попитам:
— Можете ли да я извадите пак?
— Кое?
— Стълбата.
Тръгнахме във виелицата. Пазачът вървеше мълчаливо. Явно не оценяваше идеята ми. Стълбата ми се стори по-опасна от всякога. Разгънах я с помощта на пазача и внимателно започнах да се изкачвам. Десет метра. От височината и вятъра очите ми се замъглиха. Петнайсет метра. Дървото беше влажно и подметките ми се плъзгаха по стъпалата. Погледнах нагоре. Гнездото беше съвсем близо. Затаих дъх и преодолях последните стъпала, опирайки се на клоните. Стреснати от появата ми, щъркелите отлетяха. В първия момент видях само размахани крила, после започна кошмарът.
Бьом беше вътре. Лежеше в гигантското гнездо по гръб с отворена уста. Под разкопчаната му риза се виждаше изцапаният му с пръст бял корем. От очите му бяха останали само две празни и кървящи кухини. Не знам дали щъркелите носят бебета, но със сигурност знаят как да се оправят с трупове.
(обратно)2В три часа сутринта чаках в малката болница в Монтрьо. Пазачът бе изпаднал в шок и остана в изкуственото село. Аз също не се чувствах във форма. Досега не бях виждал труп. Като за първи труп, Бьом си го биваше. Птиците бяха изкълвали част от езика му. По корема и хълбоците му имаше рани, разкъсвания, дълбоки драскотини. С течение на времето щяха да го оглозгат до кости.
Комментарии к книге «Полетът на щъркелите», Ташева
Всего 0 комментариев