«Цифрова крепост»

Държа да изкажа благодарността си на редакторите ми в „Сейнт Мартинс Прес“ Томас Дън и изключително талантливата Мелиса Джейкъбс. Също и на моите литературни агенти в Ню Йорк: Джордж Уизър, Олга Уизър и Джейк Елуел. Както и на всички онези, които четоха ръкописа и допринесоха с нещо за неговото подобряване. И особено на моята съпруга Блайт за ентусиазма и търпението.

Накрая… едно тихо „Благодаря“ на двамата анонимни бивши служители на Агенцията за национална сигурност, които направиха своя безценен принос, ползвайки анонимни римейлъри. Без тях тази книга просто нямаше да бъде написана.

Казват, че миг преди смъртта всичко ти ставало ясно. Енсей Танкадо вече знаеше, че това е истина. Той се хвана за гърдите и се свлече на земята, обзет от агонизираща болка и осъзнал ужаса на грешката си.

Отнякъде се появиха хора, наведоха се над него, опитваха се да му помогнат. Но Танкадо не искаше помощ… вече бе прекалено късно за това.

Като трепереше конвулсивно, той вдигна лявата си ръка и с мъка изправи пръстите си. Вижте ръката ми! Гледаха го, но беше ясно, че не го разбират.

На пръста му имаше гравиран златен пръстен. За миг, за един кратък миг, надписът по него проблесна под андалузкото слънце. И Енсей Танкадо осъзна, че този пръстен е последното, което му е писано да види.

Бяха в Смоуки Маунтинс в любимия си мотел. Дейвид я гледаше усмихнато:

— Е, красавице, какво ще кажеш? Ще се омъжиш ли за мен?

Тя го гледаше от леглото с балдахина и знаеше, че той е избраникът на сърцето й. Единственият. Завинаги. Взря се в тъмнозелените му очи и точно в този миг се разнесе оглушителен звън. Който й го отнемаше. Тя посегна към него, но ръцете й уловиха само празния въздух.

Дразнещият звън на телефона изтръгна Сюзан Флечър от обятията на съня. Тя изохка разочаровано, седна в леглото и посегна слепешката за слушалката.

— Ало?

— Сюзан, Дейвид се обажда. Събудих ли те?

Тя се усмихна и се претърколи в леглото.

— Тъкмо те сънувах. Защо не дойдеш да попалуваме?

Той се засмя.

— Още е тъмно.

— Ммм… — сластно простена тя. — Значи просто трябва да дойдеш и да попалуваме. И ще поспим заедно, преди да потеглим на север.

Дейвид се засмя притеснено.

— Точно затова ти се обаждам. За екскурзията ни. Налага се да я отложим.

Внезапно Сюзан се разсъни.